Disarm you with a smile.

дворчето срещу Bookies преди около месец

Вчера четох какво си мисли moonmaid за гласовете в главите ни.
(За да разберете това, което смятам да кажа, по-добре го прочетете и вие. :-))



Вчера се заслушах.
Брей, колко гласове! На приятели и непознати (a.k.a. какво-ще-кажат-другите), на егото ми, на страховете, на ама-аз-това-не-мога-да-го-направя, на смелостта, на отвореността, etc.

Преди няколко дни dro ми пусна линк към Фестивала на спомените, много хубаво ми се видя. Викам си "Леле, супер, ще ходим със Севи и Васока, първи палатки за тази година".
Действително много се ентусиазирах. :-)

Обаче не стана така, трипът заплашваше да се провали.
"Що пък да не ида сама?", чух се да казвам снощи. "Ама как сама?! Аз никога не съм ходила никъде за толкова дълго сама!", изпищя един глас. :-)
Обаче аз избрах да не го слушам.
Наистина искам да отида и току-що пуснах имейл на организаторите с молба да ми запазят единична стая.

Днес денят е чудесен.
Станах рано, разходих се в мокрия долен Лозенец да свърша една тайна работа, после взех такси и направих едно обедно кино, нещо, което не ми се беше случвало от месеци. Гледах Ад, многo хубав френски филм, част от трилогията по сценарий на Кшищоф Кешловски Ад-Чистилище-Рай.
В салона бяхме само петима души - трима приятели, една самичка мацка и аз. Бях забравила колко много обичам ходенето на кино в ЕБКЦ на непопулярни филми. Когато има едноцифрен брой хора, които отиват, за да гледат, а не за да ядат пуканки и да пишат есемеси.

Утре ще работя на изборите, ще бъда член на комисия, хехе, та днес се събрахме в училището да се запознаем и да оправим бюлетините. Много весели дядовци и баби, обещава да бъде забавно. :-)

Минах през Пингвините и си купих Passion или смъртта на Алиса, която от много време всякакви хора ми препоръчват.
После отидох самичка в Toba&Co, това прекрасно място, където господин Грива ме заведе преди няколко месеца. Прекрасно наистина.
На четири от шестте заети маси седяха самички хора. Един четеше вестник, друг - книга, трети снимаше (о, колко ми стана симпатичен!), а аз ту четях Пушкин, ту пишех в тефтерчето от Дани, ту просто разсеяно гледах наоколо, ту затварях очи и пиех бавно от шоколадовия си шейк.

Днес за първи път си облякох сакето от бала. Това е една от най-красивите ми дрехи. Направено е специално за мен от най-добрата дизайнерка, която познавам (Мирела Братова, магазинът й е на Шишман срещу Руското).
Беше ми странно, завърших преди една година. Ебаси, колко много неща преживях, открих и научих оттогава! Не мога да се върна, не помня що за човек бях тогава. Много по-мъничка, струва ми се.

Както и да е, след като си поседях в безвремието на Toba&Co, се запътих към Младежкия, където с мама гледахме Януари по Радичков.

Всъщност друго исках да кажа.
Днес отново имах един прекрасен тих ден. Нямаше ги гласовете, не се чудех, не се колебаех, просто правех нещата.
И си мисля, че това е ключът - просто да правиш каквото си искаш. (И сърцето ми отново прелива от благодарност към този, който живее така, към моят Учител, който така широко ме отвори :-))
Каквото ти хрумне на момента. Без да се вкарваш в чуденки добре ли е или не, правилно или може би малко нередно, какво ще кажат другите или как изглеждаш в собствените си очи. Което впрочем е най-глупавото.

Защото всичко това няма никакво значение.
Ти не си това, со което се описваш.

Аз не съм това, со което се описвам!