по изборите в София
Вчера бях член на комисия за изборите.
Няма толкова дълъг ден просто!
Отново бях "малката".
И сигурно цял ден щях да скучая, ако 5 минути след мен не бе влязъл Дончо. Много весел пич, толкова бял, хубав и умен, от хората, за които веднага можеш да кажеш, че не пушат цигари. Понеже беше закъснял дори повече от мене, всички му се нахвърлиха, но той беше толкова сладък и заразителен с настроението си, че само 2 минути по-късно всички сърдитковци бяха негови и от сърце се смееха на шегите му.
Оказа се само година по-голям от мен, ама него не го наричаха "малчо", що така? :-)
Председателят каза, че всеки има право на два часа почивка за целия ден и Дончо предложи да ме води на кафе с двама негови приятели, които работеха в комисията в 1 СОУ.
И двамата бяха суупер готини. Пичът беше толкова забавен и умен, влюбих се в него, имах чувството, че го познавам от някъде, но не можах да се сетя откъде.
Прекрасен мъж. Прекрасен - без лигавите нюанси на думата. И мъж без глупавото и грозно мъжко.
Като се върнахме в нашата секция, сякаш започна нов ден!
Гледах филма The Science of Sleep (който много, много препоръчвам!) и една баба прояви интерес и й го пуснах.
Заприказвахме се и аз осъзнах, че разговарям с Арманд от Шоколад! Леле, колко прекрасна жена! Говорихме си за сънищата и за науката антропософия.
Уговорихме се да се видим пак, разменихме адреси и телефони, тя ще ми даде някакви книжки да прочета, а аз ще й запиша The Science of Sleep, Waking Life, Dreams на Куросава и каквито още филми за сънищата се сетя (пък може и вие да ме подсетите :-)), впрочем не познавам друга баба, която скоро ще си купува dvd. Ще й подаря и Шоколад на Джоан Харис + един диабетичен шоколад, защото като истинска Арман и тя е болна от диабет, но обича да си похапва сладко. :-)
Наистина отдавна не ми се беше случвало да обикна нов човек толкова бързо.
Понеже при преброяването на гласовете председателят само се ядосваше и крещеше, тя видя, че му се смея и ме повика при себе си. "Усмихвай се, но вътрешно", каза. "Не с устни, защото така още повече го ядосваш. Това си е неговият начин, като председател той поема цялата отговорност, затова има правото да се държи така, както намери за добре. Забавлявай се, но слушай, адаптирай се"
И изведнъж се видях отстрани, колко бях лоша! От сърце й благодарих за хубавия урок.
Не я целунах с устни, а със сърцето си.
Няма толкова дълъг ден просто!
Отново бях "малката".
И сигурно цял ден щях да скучая, ако 5 минути след мен не бе влязъл Дончо. Много весел пич, толкова бял, хубав и умен, от хората, за които веднага можеш да кажеш, че не пушат цигари. Понеже беше закъснял дори повече от мене, всички му се нахвърлиха, но той беше толкова сладък и заразителен с настроението си, че само 2 минути по-късно всички сърдитковци бяха негови и от сърце се смееха на шегите му.
Оказа се само година по-голям от мен, ама него не го наричаха "малчо", що така? :-)
Председателят каза, че всеки има право на два часа почивка за целия ден и Дончо предложи да ме води на кафе с двама негови приятели, които работеха в комисията в 1 СОУ.
И двамата бяха суупер готини. Пичът беше толкова забавен и умен, влюбих се в него, имах чувството, че го познавам от някъде, но не можах да се сетя откъде.
Прекрасен мъж. Прекрасен - без лигавите нюанси на думата. И мъж без глупавото и грозно мъжко.
Като се върнахме в нашата секция, сякаш започна нов ден!
Гледах филма The Science of Sleep (който много, много препоръчвам!) и една баба прояви интерес и й го пуснах.
Заприказвахме се и аз осъзнах, че разговарям с Арманд от Шоколад! Леле, колко прекрасна жена! Говорихме си за сънищата и за науката антропософия.
Уговорихме се да се видим пак, разменихме адреси и телефони, тя ще ми даде някакви книжки да прочета, а аз ще й запиша The Science of Sleep, Waking Life, Dreams на Куросава и каквито още филми за сънищата се сетя (пък може и вие да ме подсетите :-)), впрочем не познавам друга баба, която скоро ще си купува dvd. Ще й подаря и Шоколад на Джоан Харис + един диабетичен шоколад, защото като истинска Арман и тя е болна от диабет, но обича да си похапва сладко. :-)
Наистина отдавна не ми се беше случвало да обикна нов човек толкова бързо.
Понеже при преброяването на гласовете председателят само се ядосваше и крещеше, тя видя, че му се смея и ме повика при себе си. "Усмихвай се, но вътрешно", каза. "Не с устни, защото така още повече го ядосваш. Това си е неговият начин, като председател той поема цялата отговорност, затова има правото да се държи така, както намери за добре. Забавлявай се, но слушай, адаптирай се"
И изведнъж се видях отстрани, колко бях лоша! От сърце й благодарих за хубавия урок.
Не я целунах с устни, а със сърцето си.
Абе отдавна се каня да ти кажа нещо, но все не знам към кой пост е подходящо като комент. Няма значение де :)) Исках само да ти кажа, че е много хубаво, че има такъв позитивен блог като твоя :) за разлика от повечето други.
Posted by
/ |
май 21, 2007 4:39 сл.об.
Това е май единственото позитивно отразяване на изборния ден:) Благодаря ти...наслушах се за ДПС, БСП, Бат Мухубойко, порои, потопи, бедствия и катастрофи. Ти си красив човек...запази красотата и научи другите да я намират. Те отчаяно се нужадаят от това.
Posted by
Анонимен |
май 22, 2007 12:03 пр.об.