Disarm you with a smile.

Напоследък въобще не се застоявам вкъщи, спя у господин Грива, почти всяка вечер ходим на гости на Страхил (трима, винаги трима :-)), вчера беше първият ми работен ден в театъра (Сълза и смях), Севи ми намери тази работа и ще е много забавно да сме двете, снощи само минах през нас да се изкъпя и отидохме на гости на Васко, където пак стояхме до по-късно, отколкото бях планирала.

Дрън-дрън.

Снимката горе е от вчера, не ходих на лекции, а помогнах на господин Грива да изчисти, отидохме да сложим зимните гуми, да си извадя карта за градския транспорт, после малко на пазар, играхме шах, правихме пица, etc.

После аз плаках.
Беше идиотско, но истинско - лежахме, гледахме се в очите без да има нужда да говорим, аз плачех без глас, а той ми бършеше сълзите.
Не изглеждаше да се чувства зле. Каза, че без да иска е разплаквал всички жени в живота си, след което те го напускали.

Той често кара тялото ми да плаче, когато сме заедно. Не мога да разбера защо обаче.
Той не ме обича така, както аз бих искала. Той никога не е обичал.

"Имам чувството, че съм създаден, за да карам ски, да карам сърф, да играя тенис, да карам кола, да бъда върху теб."

Видях го като див кон, който просто иска да се забавлява и изпитва ужас дори от мисълта, че някой ден някой може да го обуздае. Ноздрите му потрепваха.
Казах му го и той се засмя, но сериозно каза: "Грива не е просто фамилно име, това е призвание."

И в същото време това е нещото, което най-много ми харесва у него - вътрешната му свобода. Като оставим настрана факта, че е управител на огранизацията и на практика няма работно време, той винаги прави каквото си иска.

- Ало, какво правиш?
- Каквото си искам.

- Къде ще ходим?
- Където си искаме.

Заговаря непознати, прави всичко, което му хрумне на момента.

И винаги иска да бъде прав. А аз не го слушам, много му противореча, онзи ден го фраснах много силно с количката във Фантастико, въпреки че той ми каза да внимавам (ама аз си играех на "бръъъъм!" и тичах като петгодишна из магазина, не беше нарочно!).
Оказа се, че той много се дразни и в такива моменти страшно ми се подиграва.
А аз се смея. Наистина е смешно! :-) Защото виждам себе си и от двете страни - себе си чрез него и себе си у него.

Не знам що за връзка е това. Далеч не каквато си я представях обаче. :-)

Преживявам прекрасен ден, дълъг повече от 24 часа.
Толкова неща, толкова любов и бяла светлина.

Лекции с Руми, радост и смях, фонон-фона-фония-фонема-алофон, среща с Васока, петима ангели на една маса, внезапно обръщане на посоката, той ме чака усмихнат на Орлов мост, белим картофи и пием текила, аз муча и те мучат, всички се смеем, "Колко си хубав!", после тръгваме и оставаме двамата, той се чуди какво е любовта и аз му казвам, че любовта просто е, кифлички и айрян на сутринта, няма време за партия шах, среща с новата студентка пред факултета, не слушаме лекцията, а се държим като в училище, дълго вървим и говорим и аз обичам.

Обичам.

Петък вечерта ме събудиха пияни към 4.00am, за да ходим някъде.

На другата сутрин ме събудиха в 10.00am по същата причина.

След доста (излишно) каране по разни села, където уж търсихме някого, стигнахме язовира.

"Това отсреща е Калифорния", каза.



Аз пък наистина се чувствах като на море.

Днес ми е толкова есенно.
Извадих си кафявата раница, обух оранжевите гуменки, облякох зелен суичър и по пътя за факултета срещнах едно листо.
Седеше си на пейка зад Двореца. Самичко.

Не знам дали някой го беше оствил, или беше паднало само, но аз го харесах и го взех със себе си.
Всъщност не, първо го взех и после го харесах.

Заедно отидохме на любимата ми лекция, където отново беше много интересно. :-)
После отидохме в Докторската и поседнахме на слънце.
Аз си четях разказите на Ъруин Шоу, когато едно бебе дойде.

Не знам на колко беше, малко ми се стори, но вече ходеше само.
Пристъпи несръчно и падна. Нещо в мен се стресна и веднага си помислих, че ще се разплаче и трябва да стана да му помогна (защото майки и баби наоколо нямаше).
Не, просто седях и го гледах.
"Като сам си паднал, сам ще станеш, пич"
То постоя на колене известно време, видя едно клонче, разгледа го и после се напъна и се опита да се изправи. Беше му трудно, видях, но не станах да му помогна.

След още малко време успя.
"Браво, пич", усмихнах се и си тръгнах.

стената ми всъщност съвсем не е такъв цвят

Съни почина, подарих тарантулата, рибките ги махнахме преди няколко години, но аз пак си имам домашни любимци.
Цели три.

Едно комарче, което живее при мен повече от месец и нито веднъж не ме е хапало.

Една мъъничка мушица, която всяка вечер, когато чета, каца на страниците на книгата ми, аз леко я бутам, за да прелистя, тя ми каца на гърдите ми и общо взето й харесва да се върти около мен.

И господин Паяк (снимката горе), който снощи така ме уплаши! Чета си аз и изведъж го виждам на една педя от лицето си, спуснал се от тавана, да каже здрасти вероятно, но размерите му и неочакваната поява много ме уплашиха. :-) Отдалеч изглежда доста по-малък.

Хубаво е да живееш с някого. :-)

Много мучене имаше днес.
Грозни неща.

Много "Еха!" и "Брей!".
За хубавите.

Не ми се разказва. Даже аз не знам как се чувствам.
Може някой друг път, дотогава - картинка за ябълковото дърво.

Прекрасен ден със Севдарина.

След като свършихме важната работа (намиг!, Васко :-)) , седнахме в градинката зад Джамията/ пред Банята. Извадих хубавия journal с идеите на Кери Смит и от 4.00pm до 5.30pm слушахме.

- шум от листа на дърво
- токчета по паваж
- колело
- спирачки на трамвай
- разговори
- музика
- трамвай набира скорост
- трамвай тудуфка като влак
- дрънкане на циганска украса (нещо тип пайети на яке?)
- чукане от строеж
- бибитка на трамвай
- бибитка на кола
- кашляне
- люпене на семки
- потупване по гърба
- мелодийка на телефон
- чуруликане
- стъпки на гълъб
- бастун по паваж
- шумолене от найлонова торбичка
- звънче
- шум от окапало листо, танцуващо с вятъра
- кола дава газ
- плясък на криле на гълъби
- влачене на крака
- тракане на метално кошче
- ядене на ябълка (сочен звук)
- флекс
- кучешки лай
- хорът от Джамията пее
- бързи стъпки на малко кученце по паважа
- тичане
- джафкане
- внезапно грухтене
- линейка
- прокашляне
- скърцане на гуми на кола (при набиване на спирачки)
- търкане на ръце с цел сгряване
- хруп! от ябълка
- аларма на кола
- камбани на църква
- смъркане
- търкане на ръкав в якето (шушляково яке)
- подрънкване на цип на чанта
- верига на колело при инерция

(52. Record all of the sounds you hear in the course of one hour.)

click here

Отдавна не съм препрочитала Бриджет Джоунс, но и за какво ми, щом все повече заприличвам на нея?

Не съм от най-добрите студентки - има само две лекции, които посещавам, не съм се записала нито на език, нито на спорт, нито знам кога имам факултативни дисциплини (нови медии - блогове, новини в реално време, etc, изглежда много интересно).
Снощи обаче си казах, че днес трябва да отида на информационни технологии, защото имаме само 5 лекции и ако не направя един изпит, няма да си заверя семестъра. Работата е там, че тази лекция е от 8.00am.

Снощи четох до 3.00am и слушах музика докъм 4.00am.
6.30am уредбата ме събуди.
7.30am най-после успях да се вдигна от леглото.

Още при нас имаше някакво невероятно задръстване, маршрутките бяха претъпкани, а таксита нямаше. Реших да взема трамвай, да походя под дъждеца по Московска и да вляза за втория час.

Във факултета пристигнах много рано, но се качих на третия етаж и извадих книжка.
Така хубаво се зачетох, че за малко да изпусна и втория час. С нежелание (и надежда вътре да продължа да чета) слязох и потърсих кабинета.
Беше затворено и мен ме досрамя да вляза (защото дори не знам как изглежда учителят, а не върви да го питам пред всички: "Ъъ, вие ли сте...?"). Пак поглеждах програмата, за да видя това ли е стаята и забелязах болднатия шрифт - "първите 5 седмици, до 30 октомври включително"

Муу, почувствах се толкова, толкова тъпо!

И така, върнах се вкъщи и сега смятам да си направя мляко с мед и канела и да си дочета книгата.

Happy Monday! :-)