аз, егото и тялото ми
Ни в клин, ни в ръкав, просто от нищото преди малко получих съобщение през homily. Няма да споменавам името на автора, защото не съм искала позволение, надявам се това да не пречи никому. Ето го и текста:
Пробвай да застанеш пред огледало и да мислиш за нещо- за каквото и да е! Усещаш ли как не можеш да повярваш, че това тяло мисли тези неща? А сега пробвай и да ги изречеш- вече не е същото. Определено е друго...
Само това.
Тези няколко реда породиха у мен ебаси реакцията - страшно изумление, вълна "колко интересно!" и бурен смях.
Веднага изтичах в банята, за да пробвам да поговоря със себе си. Заключих се и пуснах чешмата, за да не ме чуе някой. :-)
Ахахаха, изумително! Хора! Хахаха, безумно е, трябваше да се скрия от срам! :-) Хора, аз съм толкова смешна! Колко тъпи реакции! Даже почнах сама да си викам: "Хайде сега, дръж се като всички други, дръж се прилично."
Мисля, че тази вечер за първи път видях себе си.
Защото, нали се сещате, има го този момент, като се гледа в огледалото, някак си човек подсъзнателно се старае да се хареса сам себе си. Оправя си косата, вади най-хубавата усмивка, etc.
И така, тази вечер се видях и беше много смешно. Направо абсурдно, не можах да повярвам, че съм аз.
Аз, тялото и егото, 3 в 1.
(Даже стоя и си махам: "Здрасти, тяло!" :-))
А пък напоследък тялото ме води. Много е странно и необяснимо, но аз му вярвам и го слушам.
Съвсем наскоро, даже всъщност никой не знае за него, боже, колко тъпо да пиша за това в блога си, извинявайте, хора, просто не е ставало въпрос.
Та съвсем наскоро срещнах един мъж и въпреки че не чувствам бяла светлина, ми е много приятна близостта му. Без всъщност да я усещам приятна. Знам, че е идиотско. Просто тялото ми не може да спре да го целува.
А аз не обичам близостта на хората. Неприятно ми е, когато някой се доближи твърде близо до мен. Има не повече от трима души, които обичам да прегръщам и целувам просто ей така. И то непрестанно. :-)
Имам много близки приятели, от които тялото ми се дърпа. А аз ги обичам.
Не знам откъде идват тези нелогични разминавания, но в момента ми е все тая. Просто се забавлявам и се смея от сърце колко безумно и несвързано е всичко.
Пробвай да застанеш пред огледало и да мислиш за нещо- за каквото и да е! Усещаш ли как не можеш да повярваш, че това тяло мисли тези неща? А сега пробвай и да ги изречеш- вече не е същото. Определено е друго...
Само това.
Тези няколко реда породиха у мен ебаси реакцията - страшно изумление, вълна "колко интересно!" и бурен смях.
Веднага изтичах в банята, за да пробвам да поговоря със себе си. Заключих се и пуснах чешмата, за да не ме чуе някой. :-)
Ахахаха, изумително! Хора! Хахаха, безумно е, трябваше да се скрия от срам! :-) Хора, аз съм толкова смешна! Колко тъпи реакции! Даже почнах сама да си викам: "Хайде сега, дръж се като всички други, дръж се прилично."
Мисля, че тази вечер за първи път видях себе си.
Защото, нали се сещате, има го този момент, като се гледа в огледалото, някак си човек подсъзнателно се старае да се хареса сам себе си. Оправя си косата, вади най-хубавата усмивка, etc.
И така, тази вечер се видях и беше много смешно. Направо абсурдно, не можах да повярвам, че съм аз.
Аз, тялото и егото, 3 в 1.
(Даже стоя и си махам: "Здрасти, тяло!" :-))
А пък напоследък тялото ме води. Много е странно и необяснимо, но аз му вярвам и го слушам.
Съвсем наскоро, даже всъщност никой не знае за него, боже, колко тъпо да пиша за това в блога си, извинявайте, хора, просто не е ставало въпрос.
Та съвсем наскоро срещнах един мъж и въпреки че не чувствам бяла светлина, ми е много приятна близостта му. Без всъщност да я усещам приятна. Знам, че е идиотско. Просто тялото ми не може да спре да го целува.
А аз не обичам близостта на хората. Неприятно ми е, когато някой се доближи твърде близо до мен. Има не повече от трима души, които обичам да прегръщам и целувам просто ей така. И то непрестанно. :-)
Имам много близки приятели, от които тялото ми се дърпа. А аз ги обичам.
Не знам откъде идват тези нелогични разминавания, но в момента ми е все тая. Просто се забавлявам и се смея от сърце колко безумно и несвързано е всичко.
