Disarm you with a smile.

Много обичам да рисувам, но за съжаление не мога. Наистина не мога, вече и с човечетата-клечки не се справям.
А имам огромно желание, имам много идеи, обичам да измислям разни неща, които могат да зарадват някого.

Преди няколко месеца написах първата си приказка, която исках да споделя със света. Хрумна ми нова идея, която постепенно се разрастваше, като накрая стигна до следното: handmade книжки, може би десетина копия (за колкото ми стигнат силите, като се има предвид, че всяка е около 40-45 страници), на всяка страничка - рисунка + малко текст, книжките ще се разпространяват изцяло под Криейтив комънс и Бууккросинг, тоест четеш и даваш на някого, идеята ми е да не се застои в някой шкаф тази приказка. Защото я смятам за важна.

И така, отдавна съм готова със скиците и с текста, но все отлагах началото. Купих си моливи, реших да бъде черно-бяла (за по-лесно :-)), купих сив картон за кориците, но... Първо да минат изпитите, после да мине един-какво-си, после да мине морето, е, най-после получих листата нарязани (10x10см) и преди няколко вечери... започнах.



Но каква греда!
Аз не мога да рисувам!

Скиците бяха грозни, защото бяха скици и това беше окей, но сега, когато вече всичко трябваше да бъде що-горе "хубаво", се провалям по всички линии.
Не мога да нарисувам дори една уплашена баба с лейка! (виж снимката по-горе)

Стана ми тоолкова мъчно! Как може да рисувам толкова зле? Да имам идея, която обичам и която искам да осъществя, и да не мога да се справя. :-(
Идеше ми да захвъря всичко, да се предам и никога повече да не отварям този въпрос.

Разходих се из стаята и очите ми се спряха на Лора от сутрин до вечер.

Тази книга за мен има специална история. Още когато проектът беше предстоящ, много ме заинтригува. Книга със саундтрак, много интересно, чудех се какво ще излезе. И не знам как, лека-полека аз се влюбих в тази книга без да съм я чела.
Мина време, но аз не си я купувах.
На един мой рожден ден все пак реших да си я взема, а по-късно същия ден май се оказа (казвам май, защото тази история така и не се изясни :-)), че и Ераг ми я е купил, защото "изглеждала мой тип" или нещо такова.

И какво разочарование, книгата беше много тъпа!
Или всъщност не беше, както се оказа по-късно, но аз бях страшно разочарована. (Нещо като Г.Г. и Бьоф Строганов) Бях си представяла колко умна и забавна е тази книга, как ме кара да спирам на всяка страница, за да се удивя колко умен е авторът.
Нищо подобно, Лора от сутрин до вечер ми се стори блудкава и, по-лошото, дооста "повлияна" от Бриджет Джоунс и май още няколко имаше, тоест грубо изплагиатствана.

Както и да е, преди няколко вечери я взех, за да я разгледам, зачетох се и се изгубих в нея. Всъщност не в текста, а в картинките.
Докато се усетя и вече я бях свършила.

Шошо не пише зле, окей, но истинският гений е Ясен Григоров - илюстраторът!
В резюмето за него на задната корица пише, че е спечелил най-голямата награда за илюстрации в света - Bologna Ragazzi Award. Разбирам защо.

Мъничките картинки правят Лора от сутрин до вечер тоолкова хубава, някои изглеждат надраскани набързо, други са направо задраскани, а някои са истинска красота.


(по-голям размер)
Тук Лора отива в Зоопарка - апартамента на едни приятели (Тигърчето, Ламята, Петела и Кучето), невероятно място на шестия етаж с гледка към Градския парк, където всички са спокойни и щастливи и пушат по цял ден.
Петела и Кучето и тениските им ме разбиват! :-)



(по-голям размер)
Лора се вижда с Рок, кученцето й, което куриерът е спасил от нейния апартамент, където лошите нахлуха, търсейки зарчетата, и оставиха всичко с главата надолу.
(както и да е :-))



(по-голям размер)
"Залезът в този есенен ден се точеше безкрайно. Хората в големия град имаха чувството, че слънцето е започнало да залязва още в ранния следобед, а в седем и петнадесет вечерта то все още потреперваше над планината в ярнооранжева мараня и пръскаше наоколо лъчи, напоени със спомените от отминалото лято и надеждите за следващото. Това бе една от онези вечери, когато човек си казва: "Е, и това лято си отиде! Днес беше последният истински летен ден..." Но "последният истински летен ден" всъщност не съществува, така както не съществуват "най-красивата лятна нощ" и "най-добрият приятел". Последният истински летен ден неусетно прелива в първия есенен, така както красотата неусетно се превръща в отврат, а неприятният човек може да стане твой безценен приятел. Едва ли има нещо, което по-красноречиво да отрича абсолютите в живота от една вечер в края на лятото. Или началото на есента.
Потоците от коли оредяваха и изтъняваха, а лекият вятър бързо разгонваше талазите синкав дим, които се точеха около най-натоварените кръстовища и улици. В тези моменти на затишие, във финалните издихания на обърканият ден градът беше като жив организъм, както биха се изразили непубликуваните поети. Градът беше весела домакиня, излязла в привечерния час да помете двора и да си потананика. Градът беше подпийнал рожденик, който крачеше към дома, скрил малка бутилка от любимото си в десния джоб на сакото. Градът беше изтощено от смях гигантско дете, което не спираше да размества улици, къщи, квртали и да се забавлява с объркването на хората."

Книжката страшно ме вдъхнови и от сърце ви препоръчвам картинките. (Пък вече и историята ми се струва забавна :-)) Дискът обаче никога не съм го слушала и подозирам, че се е затрил някъде.

А що се отнася до моята книжка - не съм се отказала! :-)