Фестивал за късометражно кино
След изпита в петък минах през офиса на мама, хапнахме, поприказвах си с Ива и тръгнах към автогарата.
Отдалече видях Севи с огромния самар (80 литра!) и ми стана толкова хубаво. :-)
Пътуването в автобуса не беше от най-приятните, но с Васко поне поспахме. Четохме Морски жокер 2006 (от новото 1) и си набелязахме няколко примамливи дестинации. :-)
Браво на автора и на фотографа, перфектна работа, наистина!
Помолихме шофьора да ни спре пред къмпинг "Бяла река" и по едно време той каза: "Слизайте!".
Обаче ни остави по средата на нищото.
Попитахме чичкото от бензиностанцията отреща накъде сме, той каза, че там няма къмпинг, бил на десетина километрна нагоре. Спираме един пич и той вика: "Точно тук е къмпнгът". Оттам Севи звъни на Киро, за да види от сайта телефони на организаторите, ние съвсем се объркахме.
Надя Илиева, координатор - супермацка, обясни ни къде точно да идем, даже каза, че ако съвсем се загубим, ще дойде кола да ни вземе, много миличка. :-)
Едни пичове с лошо кученце ни закараха до Калофер и оттам намерихме табелите, които да следваме. После по един черен път, камънаци, прахоляк, всички коли, които минават, претъпкани с хора и багаж, никой не може да ни качи.
"Ее, хора, бихме ли се качили на каручка? Знам, че това е едно от петте най-важни правила на стопаджията - не отказвай на каручка.", знам това от Богдан Русев. :-)
Минута по-късно - каручка. Въобще не сме стопирали, чичкото сам предложи да ни закара.
Боже, хора, толкова е страшно! Леле, имах чувството, че всеки момент ще се обърнем, пътят - само камъни, стръмно, ужас. Севи каза, че е по-страшно от рафтинг! :-)
Но чичкото ни успокои, пък и кончето Събка беше много внимателно. :-)
След още няколко километра ходене видяхме сграда, оказа се Мъжкият манастир, а от сайта знаехме, че фестивалът е на около 300 метра от него.
О, такова облекчение изпитах, като видях надписа:
Бърза опънахме палатката, грабнахме два чувала и очилата с диоптър и отидохме на поляната, където се прожектират филмите.
Уф, аз много обичам киното, наистина много, но не мога да търпя подобни глупости! Толкова бяха тъпи всички филми, на които стояхме, че просто нямам думи. От алтернативен фестивал като този очаквах готини идеи с малко пари (това да е минусът), а то... Просто трагично!
Поспах малко, нахапаха ни комарите и си отидохме в палатката. :-)
Хубава вечер на свещи, страшна тъмна гора и тяясна палатка! :-)
Аз за първи път спах в чувал и за мен беше нещо ново, в началото окей, ама толкова тясно ми стана по едно време, исках да се наместя, за да се повъртя малко, но нямаше как, защото постоянно бутах Севи.
Е, някак заспах и се събудих в значително по-широко пространство - Севи и Васко бяха излезли да спят навън.
Къмпингът се казва Бяла река, защото оттам минава тя, взехме си музичка и отидохме да се разхладим.
Като всяка течаща вода и тази беше ледена. Севи предложи да влезем и наджапа малко над коленете. Както може да се разбере по физиономията й, тя въобще нямаше предвид да се къпем, както разбра Васко.
Секунда по-късно той уплашено се показа над водата, крещейки: "Хора, толкова е студено!"
Уморени от плуването и жегата, се върнахме в палатката, където добре се посмяхме и после поспахме. :-)
После вечеряхме в едно сладко ресторантче с много вкусни картофки. :-)
И пак хубава (и страшна) вечер пред палатката. :-)
През нощта ми беше толкова тясно и задушно, че не издържах и излязох да спя навън. Опипвах наоколо, за да намеря фенера, само че кой знае къде беше и аз съвсем самичка в тъмната нощ едва-едва успях да се мушна в чувала, като в бързането (от страх) го напълних със сухи листа, които яко ми боцкаха.
Събудихме се, събрахме си покъщнината и, знаейки колко километра пеша ни чакат, бързо поехме към Калофер.
Страшна жега, тежък багаж, всички коли пълни...
Най-после мина една, пич и мацката му плюс много багаж отзад, качиха само мен, защото нямаше място, но поне взех раниците. Бяха си пуснали сборен диск на RHCP и ми станаха много симпатични.
Оставиха ме пред чешмата, където да чакам Севи и Васко, помогнаха ми с багажа и аз седнах на сянка под едно дърво, пуснах си плеъра и зачаках.
Имаше много готини животни - едно сладко конче и едно мнооого весело кученце, което така ми се зарадва. :-)
След около половин час от една Лада скочиха Васко и Севи и заедно поехме през Калофер. Тъкмо отидохме на центъра, за да разгледаме, и се оказа, че автобусът за Карлово тръгва и ние се качихме, като, поне аз, запазих доста соц спомени от Калофер.
В Карлово седнахме да хапнем и попаднахме на най-разсеяния (ама сладко разсеян) сервитьор от доста време насам.
Носи ни яденето, на мен миш-маш, а на Севи - спагети. С невъоръжено око се виждаше, че моята порция е мъничка, защото за сос за спагетите са ползвали моя миш-маш, хахаха! :-)
После в една тайна горичка ядохме диня, поизцапахме се и тръгнахме към пътя за София.
До Сопот ни качиха двама пичове, а веднага след това - най-добрият човек от много време насам.
Беше за София, така че много време си говорихме, точно "селски човек", ама в добрия смисъл, толкова добродушен и запознат с какво ли не. Въпреки че 10 години е живял в София, а от две си е на село, е много близо до природата.
Разказа нещо, което страшно ме впечетли - биодизел. Прави се от някакви растения и е изцяло еко, тоест изобщо, ама изобщо не замърсява околната среда, а струва само 30-40 ст на литър! До година-две ще стане масов, ох, дано! :-)
Въобще за земеделие - страшно интересни неща, и то много хубави, разни европейски фондове, субсидии, ала-бала, в момента много земеделци в Долината на розите изкарвали твърда заплата 600-700 лева на месец и той твърди, че скоро от големите градове хората ще почнах да се връщат на село. Което само по себе си е обнадеждаващо. :-)
И други, все интересни неща, които, разбира се, забравих, но нищо. Хубаво е.
Отдалече видях Севи с огромния самар (80 литра!) и ми стана толкова хубаво. :-)
Пътуването в автобуса не беше от най-приятните, но с Васко поне поспахме. Четохме Морски жокер 2006 (от новото 1) и си набелязахме няколко примамливи дестинации. :-)
Браво на автора и на фотографа, перфектна работа, наистина!
Помолихме шофьора да ни спре пред къмпинг "Бяла река" и по едно време той каза: "Слизайте!".
Обаче ни остави по средата на нищото.
Попитахме чичкото от бензиностанцията отреща накъде сме, той каза, че там няма къмпинг, бил на десетина километрна нагоре. Спираме един пич и той вика: "Точно тук е къмпнгът". Оттам Севи звъни на Киро, за да види от сайта телефони на организаторите, ние съвсем се объркахме.
Надя Илиева, координатор - супермацка, обясни ни къде точно да идем, даже каза, че ако съвсем се загубим, ще дойде кола да ни вземе, много миличка. :-)
Едни пичове с лошо кученце ни закараха до Калофер и оттам намерихме табелите, които да следваме. После по един черен път, камънаци, прахоляк, всички коли, които минават, претъпкани с хора и багаж, никой не може да ни качи.
"Ее, хора, бихме ли се качили на каручка? Знам, че това е едно от петте най-важни правила на стопаджията - не отказвай на каручка.", знам това от Богдан Русев. :-)
Минута по-късно - каручка. Въобще не сме стопирали, чичкото сам предложи да ни закара.
Боже, хора, толкова е страшно! Леле, имах чувството, че всеки момент ще се обърнем, пътят - само камъни, стръмно, ужас. Севи каза, че е по-страшно от рафтинг! :-)
Но чичкото ни успокои, пък и кончето Събка беше много внимателно. :-)
След още няколко километра ходене видяхме сграда, оказа се Мъжкият манастир, а от сайта знаехме, че фестивалът е на около 300 метра от него.
О, такова облекчение изпитах, като видях надписа:
Бърза опънахме палатката, грабнахме два чувала и очилата с диоптър и отидохме на поляната, където се прожектират филмите.
Уф, аз много обичам киното, наистина много, но не мога да търпя подобни глупости! Толкова бяха тъпи всички филми, на които стояхме, че просто нямам думи. От алтернативен фестивал като този очаквах готини идеи с малко пари (това да е минусът), а то... Просто трагично!
Поспах малко, нахапаха ни комарите и си отидохме в палатката. :-)
Хубава вечер на свещи, страшна тъмна гора и тяясна палатка! :-)
Аз за първи път спах в чувал и за мен беше нещо ново, в началото окей, ама толкова тясно ми стана по едно време, исках да се наместя, за да се повъртя малко, но нямаше как, защото постоянно бутах Севи.
Е, някак заспах и се събудих в значително по-широко пространство - Севи и Васко бяха излезли да спят навън.
Къмпингът се казва Бяла река, защото оттам минава тя, взехме си музичка и отидохме да се разхладим.
Като всяка течаща вода и тази беше ледена. Севи предложи да влезем и наджапа малко над коленете. Както може да се разбере по физиономията й, тя въобще нямаше предвид да се къпем, както разбра Васко.
Секунда по-късно той уплашено се показа над водата, крещейки: "Хора, толкова е студено!"
Уморени от плуването и жегата, се върнахме в палатката, където добре се посмяхме и после поспахме. :-)
После вечеряхме в едно сладко ресторантче с много вкусни картофки. :-)
И пак хубава (и страшна) вечер пред палатката. :-)
През нощта ми беше толкова тясно и задушно, че не издържах и излязох да спя навън. Опипвах наоколо, за да намеря фенера, само че кой знае къде беше и аз съвсем самичка в тъмната нощ едва-едва успях да се мушна в чувала, като в бързането (от страх) го напълних със сухи листа, които яко ми боцкаха.
Събудихме се, събрахме си покъщнината и, знаейки колко километра пеша ни чакат, бързо поехме към Калофер.
Страшна жега, тежък багаж, всички коли пълни...
Най-после мина една, пич и мацката му плюс много багаж отзад, качиха само мен, защото нямаше място, но поне взех раниците. Бяха си пуснали сборен диск на RHCP и ми станаха много симпатични.
Оставиха ме пред чешмата, където да чакам Севи и Васко, помогнаха ми с багажа и аз седнах на сянка под едно дърво, пуснах си плеъра и зачаках.
Имаше много готини животни - едно сладко конче и едно мнооого весело кученце, което така ми се зарадва. :-)
След около половин час от една Лада скочиха Васко и Севи и заедно поехме през Калофер. Тъкмо отидохме на центъра, за да разгледаме, и се оказа, че автобусът за Карлово тръгва и ние се качихме, като, поне аз, запазих доста соц спомени от Калофер.
В Карлово седнахме да хапнем и попаднахме на най-разсеяния (ама сладко разсеян) сервитьор от доста време насам.
Носи ни яденето, на мен миш-маш, а на Севи - спагети. С невъоръжено око се виждаше, че моята порция е мъничка, защото за сос за спагетите са ползвали моя миш-маш, хахаха! :-)
После в една тайна горичка ядохме диня, поизцапахме се и тръгнахме към пътя за София.
До Сопот ни качиха двама пичове, а веднага след това - най-добрият човек от много време насам.
Беше за София, така че много време си говорихме, точно "селски човек", ама в добрия смисъл, толкова добродушен и запознат с какво ли не. Въпреки че 10 години е живял в София, а от две си е на село, е много близо до природата.
Разказа нещо, което страшно ме впечетли - биодизел. Прави се от някакви растения и е изцяло еко, тоест изобщо, ама изобщо не замърсява околната среда, а струва само 30-40 ст на литър! До година-две ще стане масов, ох, дано! :-)
Въобще за земеделие - страшно интересни неща, и то много хубави, разни европейски фондове, субсидии, ала-бала, в момента много земеделци в Долината на розите изкарвали твърда заплата 600-700 лева на месец и той твърди, че скоро от големите градове хората ще почнах да се връщат на село. Което само по себе си е обнадеждаващо. :-)
И други, все интересни неща, които, разбира се, забравих, но нищо. Хубаво е.
