за устния по журналистика
Много благодаря на всички за пожеланията за късмет и всичко останало, много хубаво ми стана. :-)
Е, сега разказвам за изпита, а утре ще оправя снимките от фестивала събота и неделя и ще разкажа и за този трип. :-)
Ами значи викат ни между 7.00am и 7.30am, а изпитът почва от 8.00am, на входа на аудиторията в джобчета ни събират телефоните, личните карти и картончетата от университета и ги трупат на катедрата.
Малко повече от 450 кандидати означава една огрооомна купчина джобчета. На случаен принцип се избират кандидат-студенти и съответнио ги викат, един чичко крещи имената посредата, ама се дере миличкият, а залата е огроомна и има спермного хора, та нищо не се чува.
Ебаси, как може да не им дадат един микрофон?! Стана ми много мъчно за него.
Та повисяхме си като цивки до към 11.00am и после пак си повисяхме на няколко опашки и вече застанах пред вратата. Пуст коридор, пред всяка стая стои по един човек и е много, много тихо. Като в зъболекарски кабинет, напрегнато и всеки чака реда си без капчица желание и с мъъничко страх. Но свършилите излизат усмихнати и облекени.
Е, дойде и моят ред, влизам и се усмихвам мило, председател на комисията беше една много весела лелка, която влезе в стаята ни на писмения заедно с Гого Лозанов и двамата почнаха да си говорят глупости, за да ни успокоят.
Та същата госпожа, хайде, не "лелка", че е малко обидно, беше председател и беше много приказлива и добричка, разпитва ме за училището, което съм завършила, разказва разни неща, за да ме предразположи.
Показаха ми лист с трите въпроса:
>> България и Европейският Съюз
>> Интеграцията на ромите в България
>> Има ли бъдеще вестникът?
По първата и третата казах това-онова, но за десетилетито за ромска интеграция не бях чувала, та там само общи приказки.
"Хм, по втората тема нищо не каза, не можем да ти пишем хубава оценка", малко извинително каза председателката. "Ти всъщност колко имаш на писмения?"
"5.63", казвам гордо.
"Така ли? В работите, който проверявахме ние, имаше едно есе с 5.63. Ти за какво писа?"
"Ами в първият абзац за играта по принцип, как децата...", започнах.
"О, не, явно не е твоята. Но да знаеш каква тема! Аз бях изумена как може ученичка да мисли толкова зряло! Невероятна работа, разказах на всички колеги, даже говорих по радиото за нея. Детето беше писало за Африка! Представяш ли си, за Сомалия?! И за онази прочута снимка..."
"Снимката на Кевин Картър?", прекъснах я изумена. "Ама това е моята тема!"
"Твоята?!", тя се очуди дори повече от мен. "О, поздравления, нека ти стисна ръката! Браво, браво! Прекрасна тема!"
После още си говорихме и накрая ме изгониха, всъщност първо ме пита колко имам на литературата, аз казах, че много малко, даже малко засрамено - 4.25, а тя се усмихна: "Ще влезеш, ще влезеш!"
Вчера мама ми прати sms - "Bravo, ima6 5.00!"
А аз всъщност се ядосах, защото не е честно, има си оценка за писмен, има си и за устен, на устния не се справих и трябваше да имам доста по-малко. Не може само защото единият ти изпит е добър, другата оценка да ти се дава така.
Е, утре е първото класиране. :-)
Е, сега разказвам за изпита, а утре ще оправя снимките от фестивала събота и неделя и ще разкажа и за този трип. :-)
Ами значи викат ни между 7.00am и 7.30am, а изпитът почва от 8.00am, на входа на аудиторията в джобчета ни събират телефоните, личните карти и картончетата от университета и ги трупат на катедрата.
Малко повече от 450 кандидати означава една огрооомна купчина джобчета. На случаен принцип се избират кандидат-студенти и съответнио ги викат, един чичко крещи имената посредата, ама се дере миличкият, а залата е огроомна и има спермного хора, та нищо не се чува.
Ебаси, как може да не им дадат един микрофон?! Стана ми много мъчно за него.
Та повисяхме си като цивки до към 11.00am и после пак си повисяхме на няколко опашки и вече застанах пред вратата. Пуст коридор, пред всяка стая стои по един човек и е много, много тихо. Като в зъболекарски кабинет, напрегнато и всеки чака реда си без капчица желание и с мъъничко страх. Но свършилите излизат усмихнати и облекени.
Е, дойде и моят ред, влизам и се усмихвам мило, председател на комисията беше една много весела лелка, която влезе в стаята ни на писмения заедно с Гого Лозанов и двамата почнаха да си говорят глупости, за да ни успокоят.
Та същата госпожа, хайде, не "лелка", че е малко обидно, беше председател и беше много приказлива и добричка, разпитва ме за училището, което съм завършила, разказва разни неща, за да ме предразположи.
Показаха ми лист с трите въпроса:
>> България и Европейският Съюз
>> Интеграцията на ромите в България
>> Има ли бъдеще вестникът?
По първата и третата казах това-онова, но за десетилетито за ромска интеграция не бях чувала, та там само общи приказки.
"Хм, по втората тема нищо не каза, не можем да ти пишем хубава оценка", малко извинително каза председателката. "Ти всъщност колко имаш на писмения?"
"5.63", казвам гордо.
"Така ли? В работите, който проверявахме ние, имаше едно есе с 5.63. Ти за какво писа?"
"Ами в първият абзац за играта по принцип, как децата...", започнах.
"О, не, явно не е твоята. Но да знаеш каква тема! Аз бях изумена как може ученичка да мисли толкова зряло! Невероятна работа, разказах на всички колеги, даже говорих по радиото за нея. Детето беше писало за Африка! Представяш ли си, за Сомалия?! И за онази прочута снимка..."
"Снимката на Кевин Картър?", прекъснах я изумена. "Ама това е моята тема!"
"Твоята?!", тя се очуди дори повече от мен. "О, поздравления, нека ти стисна ръката! Браво, браво! Прекрасна тема!"
После още си говорихме и накрая ме изгониха, всъщност първо ме пита колко имам на литературата, аз казах, че много малко, даже малко засрамено - 4.25, а тя се усмихна: "Ще влезеш, ще влезеш!"
Вчера мама ми прати sms - "Bravo, ima6 5.00!"
А аз всъщност се ядосах, защото не е честно, има си оценка за писмен, има си и за устен, на устния не се справих и трябваше да имам доста по-малко. Не може само защото единият ти изпит е добър, другата оценка да ти се дава така.
Е, утре е първото класиране. :-)
