"Виена на Балканите"
Тайно взех рейс за Русе, превзех последните четири седалки и легнах да спя. Изведнъж се събуждам и - паника! - в рейса няма никого. Нито един човек. Гледам навън някакво странно място.
"Господи, къде съм?! Къде са всички?!"
Изскачам навън.
"Автогара Плевен", хората стоят навън и пушат.
Фюю! Легнах си обратно.
Вече в Русе.
"Ало, Тиодора, честит рожден ден", ала-бала, пожелания разни, "ъъ, Теди, имам един подарък, но трябва да дойдеш на автогарата, за да си го вземеш."
"Моля?!"
Следва пищене, аз седнах на една пейка да ги изчакам да ме вземат, идва Тиодора, супер-щастлива, води Владо, който се оказа ебаааси пича, аз вадя подаръците, "Кратка история на мита", книгата, която ми отвори очите за много неща и която смятам за изключителна, картичката, която всъщност никаква картичка не е, стана много сладка, взех идеята от Кери Смит - малка кутийка с пожелание вътре.
А от Севи и Васко - една много хубава свещ, която се оказа много полезна впоследствие. :-)
Както и да е, апартаментът е на последния етаж на един блок в крайните квартали на Русе, балконът е много широк и има дюшеци, одеяла, всеки се изляга, музичка, чашки, чинийки, свещи, други работи, гледаме светлинките от Румъния, страхотна атмосфера, много красиви хора... Всичко толкова хуубаво! :-)
Много приятно ми мина вечерта, Йошка е толкова хубава, мацката на Champ-а е актриса и е много сладка, играе във всяка ситуация, която разказва. Преди някакво време е ходила в замъка на Дракула в Трансилвания и разказа такиива неща, че това ще е първото нещо, което ще направя, като събера малко пари! :-)
Иначе спах на балкона, по едно време се събудих, защото раменете ми се тресяха от студ, ебаси гадното беше. Гледам до себе си някакво много дебело одеяло, ама то стояло на земята, мръсно, опитвам се да се завия с него, но то е тоолкова тежко, аз съм сънена и нямам сили, боря се с него докато накрая успявам да се завия и всичко е окей до сутринта, когато някой ме буди (май беше мацката на Champ-а, но не знам) и ми вика: "Ела, влез вътре, заваля, цялата си мокра." Аз се усмихвам и викам: "Не, не..."
Будя се към 2 и нещо, съвсем суха съм, но одеялото е мокро, много тежко, много странно.
После какво, разходка из Русе, много дъжд, един малък чадър, още хубави хора, вечерта Владо пак дойде, изгладнял от работа, направихме му салатка и понеже не исках да го тормозя докато яде, му правя гъдел-гъдел на крака. "Не се закачай", усмихва се строго той. Което директно ме върна във втори клас, не знам защо. "Много си ми симпатичен." А той се смее като Яв. Въобще той много прилича на Яв, но у него липсва цялото театралничане, което всъщност на Яв му отива, защото той си е актьор все пак. :-)
Към 2 някъде се сещаме, че не отидохме до Дунава, правим си една мноого дълга разходка, когато стигаме брега, се сещам, че съм сънувала точно това място и в съня ми се качих на лодка и стигнах отсрещния бряг. Тъмно и страшно, високи треви и гласове отнякъде (кръчма с чалга, както се оказа по-късно).
Взехме си три Lindor-чета, пак три, пак три! :-) Ебааси!
Официалната ми напитка е новото Ice Coffee на Jacobs. Като гледам, може да измести бялото фрапе. :-)
И само да вметна, че Златчо вече е женен и след няколко дни с Йоничка заминават на сватбено пътешествие на Канарските острови. А бебето ще се роди през октомври.
Не мога да повярвам. :-)
"Господи, къде съм?! Къде са всички?!"
Изскачам навън.
"Автогара Плевен", хората стоят навън и пушат.
Фюю! Легнах си обратно.
Вече в Русе.
"Ало, Тиодора, честит рожден ден", ала-бала, пожелания разни, "ъъ, Теди, имам един подарък, но трябва да дойдеш на автогарата, за да си го вземеш."
"Моля?!"
Следва пищене, аз седнах на една пейка да ги изчакам да ме вземат, идва Тиодора, супер-щастлива, води Владо, който се оказа ебаааси пича, аз вадя подаръците, "Кратка история на мита", книгата, която ми отвори очите за много неща и която смятам за изключителна, картичката, която всъщност никаква картичка не е, стана много сладка, взех идеята от Кери Смит - малка кутийка с пожелание вътре.
А от Севи и Васко - една много хубава свещ, която се оказа много полезна впоследствие. :-)
Както и да е, апартаментът е на последния етаж на един блок в крайните квартали на Русе, балконът е много широк и има дюшеци, одеяла, всеки се изляга, музичка, чашки, чинийки, свещи, други работи, гледаме светлинките от Румъния, страхотна атмосфера, много красиви хора... Всичко толкова хуубаво! :-)
Много приятно ми мина вечерта, Йошка е толкова хубава, мацката на Champ-а е актриса и е много сладка, играе във всяка ситуация, която разказва. Преди някакво време е ходила в замъка на Дракула в Трансилвания и разказа такиива неща, че това ще е първото нещо, което ще направя, като събера малко пари! :-)
Иначе спах на балкона, по едно време се събудих, защото раменете ми се тресяха от студ, ебаси гадното беше. Гледам до себе си някакво много дебело одеяло, ама то стояло на земята, мръсно, опитвам се да се завия с него, но то е тоолкова тежко, аз съм сънена и нямам сили, боря се с него докато накрая успявам да се завия и всичко е окей до сутринта, когато някой ме буди (май беше мацката на Champ-а, но не знам) и ми вика: "Ела, влез вътре, заваля, цялата си мокра." Аз се усмихвам и викам: "Не, не..."
Будя се към 2 и нещо, съвсем суха съм, но одеялото е мокро, много тежко, много странно.
После какво, разходка из Русе, много дъжд, един малък чадър, още хубави хора, вечерта Владо пак дойде, изгладнял от работа, направихме му салатка и понеже не исках да го тормозя докато яде, му правя гъдел-гъдел на крака. "Не се закачай", усмихва се строго той. Което директно ме върна във втори клас, не знам защо. "Много си ми симпатичен." А той се смее като Яв. Въобще той много прилича на Яв, но у него липсва цялото театралничане, което всъщност на Яв му отива, защото той си е актьор все пак. :-)
Към 2 някъде се сещаме, че не отидохме до Дунава, правим си една мноого дълга разходка, когато стигаме брега, се сещам, че съм сънувала точно това място и в съня ми се качих на лодка и стигнах отсрещния бряг. Тъмно и страшно, високи треви и гласове отнякъде (кръчма с чалга, както се оказа по-късно).
Взехме си три Lindor-чета, пак три, пак три! :-) Ебааси!
Официалната ми напитка е новото Ice Coffee на Jacobs. Като гледам, може да измести бялото фрапе. :-)
И само да вметна, че Златчо вече е женен и след няколко дни с Йоничка заминават на сватбено пътешествие на Канарските острови. А бебето ще се роди през октомври.
Не мога да повярвам. :-)
