град Пордим, плевенско
Селото на Севи е едно от онези места, които обичах още преди да съм видяла. Имах толкова ясна представа за всичко, за картите с братовчедите, за книжките на сянка под дърветата, за вкусните ястия на бабата...
Разбира се, нищо общо.
Странното беше, че много ми хареса, не ми беше страшно, когато през нощта излизах сама в тъмната градина и се миех на дворната чешма, паркетът не скърцаше заплашително, както на други непознати места.
Пък и гледах от друга гледна точка вече - откакто се зарибих с идеята на къщичката, следя за полезните неща, вече знам, че селото трябва да бъде на не повече от час с кола от София и да има влак до там; къщичката да не бъде на главна улица; да не бие много на очи, тоест да се вписва; да има по-широка веранда и дървена пейчица; задължително дворна чешма, etc.
Малко ми се губят нещата поред, може би защото прекарвахме около 2/3 от денонощието в сън, пък и нямам апарат, за да видя кое как беше.
Минавам на тиренца, защото има какво да се разкаже.
>> Пътуването във влака мина много бързо, със Севи страшно се забавлявахме, защото Радио Тангра е направило български вариант на Exercise Your Music Muscle на Virgin и ние търсихме ли, търсихме... :-)
>> Веднага след като си купихме сладолед в центъра на Плевен, осъзнахме, че имаме точно 10 минути, за да хванем влака за Пордим. Това беше много по-зле от "Бягай, Лола", беше даже по-лошо от онзи път, когато с Кали и Митко тичахме суупер-много, за да хванем един много важен трамвай, само че сега беше много важен влак, където е съществената разлика. :-)
>> Много ме беше срам от всички, защото единственото, което правех, беше да спя и да ям. В събота се събуждам към 3 и нещо, бабата сутринта направила мекички (аз съм ги изпуснала естествено), те ме чакат за обяд, аз хапвам и после тримата пак отиваме да спим. Събудих се за вечеря и трябваше да звъня на Васко да дойде да ме вземе от стаята, защото много ме беше срам. :-)
>> Не знам как се случи, хванах един произволен брой от архивите с Мики Маус на Севи и се за зачетох. Един брой. На какво се натъквам? "Търси и ще намериш, стой си вкъщи и то само ще дойде при теб." Сериозно. Не знам как се случи, веднага се обадих на Теди и тя полудя. :-) Ибахти.
>> Малко по-късно получавам sms от нея - вървяла си и си мислела за нас и изведнъж се озовала на улица Пордим. Ибахти! :-)
>> Изумена съм от Киро, страшно много ми хареса, толкова е хубав, страхотно чувство за хумор, има оргомни познания и обяснява страхотно (за гласовете в музиката, ибахти!; обясни ми по най-лесния начин основата на стоковите борси и други такива)
>> Случи се така, както в онзи сън - той ми предаде целия си опит, всичко, което знае и може, всичко - само чрез една песен - оригинала (не ремикса!) на Missing на Everything But The Girl. Отключи слуха ми. Всъщност не, не го отключи, аз си го отключих преди няколко месеца, но сега той много ми помогна. :-)
>> И каза нещо, което отдавна ми се върти в главата, но той го каза много хубаво и му повярвах.
>> И вече виждам, то се блъска в мен непрекъснато, всички са толкова красиви, само дето не знаят и криях хубавото си "аз" зад лепкавото его. Но са хубави, много хубави.
>> Влюбих се в дворната чешма, миех си зъбите и ръцете само навън. Кранчето се показва от едно изсъхнало дърво, все едно водата тече от самото дърво. :-)
>> На прозорчето в банята пък има радио и си слушаш музичка докато се къпеш. :-)
>> Ядох семки за първи път от години.
>> Днес пък ходихме на киноложка изложба, беше страшно забавно, толкова готини кученца. Точките ни обра Шорти - най-веселото и жизнерадостно куче на света, от същата порода като Морън, само че имаше отчасти черна окраска (главичката и гръбчето), някакъв териер, "чартърски" според Севи, ама ще я проверя тая работа. :-) (Морън е моето любимо куче, което не познавам лично - сет със нейни снимки има тук, но можете да проверите и таговете, защото двете неща не съвпадат много. :-))
Ох, и още много неща, всичко забравих. :-)
Хубаво е всъщност, после ще си припомням. :-)
Засега няма снимки, защото апаратът ми се прецака нещо, вече не може да фокусира, евентуално може тия дни да кача нещо от телефона на Васко.
Въобще в близко бъдеще снимки няма да има. :-(
Разбира се, нищо общо.
Странното беше, че много ми хареса, не ми беше страшно, когато през нощта излизах сама в тъмната градина и се миех на дворната чешма, паркетът не скърцаше заплашително, както на други непознати места.
Пък и гледах от друга гледна точка вече - откакто се зарибих с идеята на къщичката, следя за полезните неща, вече знам, че селото трябва да бъде на не повече от час с кола от София и да има влак до там; къщичката да не бъде на главна улица; да не бие много на очи, тоест да се вписва; да има по-широка веранда и дървена пейчица; задължително дворна чешма, etc.
Малко ми се губят нещата поред, може би защото прекарвахме около 2/3 от денонощието в сън, пък и нямам апарат, за да видя кое как беше.
Минавам на тиренца, защото има какво да се разкаже.
>> Пътуването във влака мина много бързо, със Севи страшно се забавлявахме, защото Радио Тангра е направило български вариант на Exercise Your Music Muscle на Virgin и ние търсихме ли, търсихме... :-)
>> Веднага след като си купихме сладолед в центъра на Плевен, осъзнахме, че имаме точно 10 минути, за да хванем влака за Пордим. Това беше много по-зле от "Бягай, Лола", беше даже по-лошо от онзи път, когато с Кали и Митко тичахме суупер-много, за да хванем един много важен трамвай, само че сега беше много важен влак, където е съществената разлика. :-)
>> Много ме беше срам от всички, защото единственото, което правех, беше да спя и да ям. В събота се събуждам към 3 и нещо, бабата сутринта направила мекички (аз съм ги изпуснала естествено), те ме чакат за обяд, аз хапвам и после тримата пак отиваме да спим. Събудих се за вечеря и трябваше да звъня на Васко да дойде да ме вземе от стаята, защото много ме беше срам. :-)
>> Не знам как се случи, хванах един произволен брой от архивите с Мики Маус на Севи и се за зачетох. Един брой. На какво се натъквам? "Търси и ще намериш, стой си вкъщи и то само ще дойде при теб." Сериозно. Не знам как се случи, веднага се обадих на Теди и тя полудя. :-) Ибахти.
>> Малко по-късно получавам sms от нея - вървяла си и си мислела за нас и изведнъж се озовала на улица Пордим. Ибахти! :-)
>> Изумена съм от Киро, страшно много ми хареса, толкова е хубав, страхотно чувство за хумор, има оргомни познания и обяснява страхотно (за гласовете в музиката, ибахти!; обясни ми по най-лесния начин основата на стоковите борси и други такива)
>> Случи се така, както в онзи сън - той ми предаде целия си опит, всичко, което знае и може, всичко - само чрез една песен - оригинала (не ремикса!) на Missing на Everything But The Girl. Отключи слуха ми. Всъщност не, не го отключи, аз си го отключих преди няколко месеца, но сега той много ми помогна. :-)
>> И каза нещо, което отдавна ми се върти в главата, но той го каза много хубаво и му повярвах.
>> И вече виждам, то се блъска в мен непрекъснато, всички са толкова красиви, само дето не знаят и криях хубавото си "аз" зад лепкавото его. Но са хубави, много хубави.
>> Влюбих се в дворната чешма, миех си зъбите и ръцете само навън. Кранчето се показва от едно изсъхнало дърво, все едно водата тече от самото дърво. :-)
>> На прозорчето в банята пък има радио и си слушаш музичка докато се къпеш. :-)
>> Ядох семки за първи път от години.
>> Днес пък ходихме на киноложка изложба, беше страшно забавно, толкова готини кученца. Точките ни обра Шорти - най-веселото и жизнерадостно куче на света, от същата порода като Морън, само че имаше отчасти черна окраска (главичката и гръбчето), някакъв териер, "чартърски" според Севи, ама ще я проверя тая работа. :-) (Морън е моето любимо куче, което не познавам лично - сет със нейни снимки има тук, но можете да проверите и таговете, защото двете неща не съвпадат много. :-))
Ох, и още много неща, всичко забравих. :-)
Хубаво е всъщност, после ще си припомням. :-)
Засега няма снимки, защото апаратът ми се прецака нещо, вече не може да фокусира, евентуално може тия дни да кача нещо от телефона на Васко.
Въобще в близко бъдеще снимки няма да има. :-(
