история с тарантула: развръзка
След вчерашния провал да се видя с Халил, половин час молене по телефона да ме изчака 10 минути, той каза да се видим утре (тоест днес), когато ги изпращат.
Днес отидох, извиних му се за случилото се с Петето и моята тарантула, той вика: "Нищо, нищо!", аз си бъркам в чантата, очите му се отварят и... :-)
Толкова, толкова се зарадва, веднага я извади, за да й каже здрасти.
Не можеше да повярва, наричаше ме луда, само я гледаше и й се радваше. Зададе ми сто въпроса как да се грижи за нея, разказа ми какво знае от негов приятел за отглеждането, че до аквариума се слагало огледало (което е ужасно, да си мисли, че си има приятел, а всъщност да си няма!), колко точно вода през колко дни се слага, ала-бала.
После кръчма със страшно много техни приятели, после други работи, Халил и Папи са тоолкова хубави, много весели и добрички.
Халил каза, че напоследък много се грижи за разни буболчки, които се появят в живота му и на мен ми стана тоолкова хубаво, защото и с мен е така, дори точно снощи имах среща с госпожа Пеперуда, тя беше голяма нощна, но се беше заблудила и беше влязла в стаята ми. После полудя, блъскаше се отчаяно в стените, а аз се страхувах да не й откъсна някое крило, ако я хвана. Затова (тая работа става към 4 и нещо снощи) 20 минути мислих някаква тактики, дебнах я, с една снимка, едно листче картон и едно колелце от хария направих "капан" и успях да я хвана и да я пусна навън. Тя пък колко е глупава, тръгна обратно да се връща към светлината!
"Госпожо Пеперуда, вие сте натам" - посочих небето, тя кимна и отлетя.
Днес отидох, извиних му се за случилото се с Петето и моята тарантула, той вика: "Нищо, нищо!", аз си бъркам в чантата, очите му се отварят и... :-)
Толкова, толкова се зарадва, веднага я извади, за да й каже здрасти.
Не можеше да повярва, наричаше ме луда, само я гледаше и й се радваше. Зададе ми сто въпроса как да се грижи за нея, разказа ми какво знае от негов приятел за отглеждането, че до аквариума се слагало огледало (което е ужасно, да си мисли, че си има приятел, а всъщност да си няма!), колко точно вода през колко дни се слага, ала-бала.
После кръчма със страшно много техни приятели, после други работи, Халил и Папи са тоолкова хубави, много весели и добрички.
Халил каза, че напоследък много се грижи за разни буболчки, които се появят в живота му и на мен ми стана тоолкова хубаво, защото и с мен е така, дори точно снощи имах среща с госпожа Пеперуда, тя беше голяма нощна, но се беше заблудила и беше влязла в стаята ми. После полудя, блъскаше се отчаяно в стените, а аз се страхувах да не й откъсна някое крило, ако я хвана. Затова (тая работа става към 4 и нещо снощи) 20 минути мислих някаква тактики, дебнах я, с една снимка, едно листче картон и едно колелце от хария направих "капан" и успях да я хвана и да я пусна навън. Тя пък колко е глупава, тръгна обратно да се връща към светлината!
"Госпожо Пеперуда, вие сте натам" - посочих небето, тя кимна и отлетя.
