съботен следобед
Отново много, много хубава разходка в Южния парк, този път с Радо.
С интересни разговори, несръчни комплименти, размисли относно така наречената извадка от Библията "Прекаленият светец и Богу не е драг", историята на една красива мацка и нещо, което остава, без дори да се е случило, детски спомени, сънища, огромна поляна с теменужки, път, както и много други неща, за които сега не е нито времето, нито мястото.
И тъмните ние, които постепенно изсветляваме, ставаме все по-светлосиви докато накрая... :-)
А онзи мушморок от снимката горе явно беше газил в блатата, за да гони патиците. :-)
Беше толкова сладък, заприлича ми на Съни едно време, когато бях малка (и тя също беше малка), и нашите ни водеха в Южния парк и тя винаги скачаше след жабите/гъските в блатата. И после беше мокра, умирисваше се на застояла вода, на гадно, нашите й се караха, заплашваха я, че няма да я качат в колата, но накрая винаги се смиляваха. :-)
И като стана въпрос за спомени, поредният култов разговор:
- Като си бил малък, водили ли са те в Южния парк да караш шейна?
- Не.
- Ебаси, само аз ли съм имала прекрасно детство?!
:-)
Към което добавям един любим линк от чудесната Rion Nakaya.
