Днес Гарфийлд ме подканва да пиша
Откакто преди време доста дни слушах Where You End на Моби, се чудя какво има предвид с:
What if the right part of leaving
Turned out to be wrong
Не знам за какво се отнася, би могло да бъде за много неща.
А днес изскочи докато си говорехме с майката на Теди.
Наред с интересните неща (като например, че "виждам" етимологично идва от "преживявам"), стигнах(ме) до поредния абсурд - че ако всичко трябва да бъде преживяно директно, а егото да бъде премахнато ("самоубийство в засада"), значи умът наистина само пречи. Имам предвид, че наистина само пречи.
Тоест обезсмисля се мисленето, разговорите, четенето на книги (за тези, които четат езотерика).
И нещо, което не разбрах: как така няма да забележиш "финото" си его? Ти да не си сляп?
И все пак саркастичният смях, с който ми отвърна, ми припомни, че действитено има неща, които не забелязвам.
Но "финото" его да е фино, защото е напълно незабележимо и човек дори да не подозира за съществуването му, това е съвсем друга история.
На която не вярвам.
