« Home | идеите » | Защо? » | Кевин Картър » | Днес е пролет. » | зимата рисува » | среднощното четене и аз » | Слънчице! » | за гумичките и хората » | little big » | той раздава любов » 

вторник, февруари 14, 2006 

децата говорят

Юпи, малко над трийсет, с костюм и вратовръзка води малко момченце, което се цупи.
"Ако днес не говориш по телефона и не пушиш цигари, ще те слушам."

(дочуто на Пиротска преди няколко месеца)

*

- Тати, защо никога не си съгласен с мама?
- Защо да не съм съгласен?
- Ами тя иска да съберем пари за компютър...
- Аа, като иска, да си събере!
- Ама тя плаща наем, ток, вода...
- А аз не плащам, така ли?
- Ама тя плаща и за дрехи, учебници, храна...
- Ами да си намери втора работа, аз как работех на три места, като тя си имаше любовник и хич не й пукаше!

(подслушано в маршрутка преди няколко месеца)

*

Вечер в трамвая. Съвсем мъничко детенце, може би на две-три годинки, се вози с майка си и носи жълт балон от МакДоналдс.
- Ее, мамо толкова беше хубаво! Искам утре пак да имам рожден ден.
- Не може, няма да имаш, това беше.
- Никога вече няма да имам рожден ден?
- Не никога, но само веднъж годишно.
- Ее, мамо, само веднъж ли?

(подслушано тази вечер в трамвая)

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.