зимата рисува

Никога не съм се замисляла да нося шапка. Но покрай тези студове наистина ми мина през ума. Ебаси, само през петте минути от спирката до нас, ушите и носа ми почервеняха. А днес реших да не си връзвам косата, (уж) за да ми пази ушите...

О, колко беше красиво в трамвая! - целите стъкла в много, много мънички кристалчета... Невероятни изящни картини, на прозорчето над мен имаше Африка, някакви пътечки, места, о, прекрасно, прекрасно! О, колко беше красиво! :-)
Бях като гладно дете пред сладкарница - сякаш изяждах "картините" с очи.

Което пък ме подсеща за невероятния боровинков пай, който ядох днес от 100 грама сладки.
Но това не е интересно.

Сега се сетих, че като бях малка, имах една любима книжка със стихчета и там имаше едно... нещо как зимата рисува но прозорците, за да може, като се събудят, децата да се зарадват...
Отидох в стаята си да я търся (но я нямааа! ммм... (свъсвам вежди) мрън-мрън) и баща ми дойде да види какво правя така ентусиазирано.

"Тук ли е книжката с хубавите картинки?"
(само вметка - става въпрос за най-най-любимата ми детска книжка, наистина има страхотни картинки, а приказките са чудесни и карах баща ми да ми ги чете по 100 пъти)
"Тази нали?"
"Даааа..." (разлиства я)
"А спомняш ли си любимата ми приказка?"
"За пръчката?"
(усмихваме се и двамата)
"Даааа, как не ти писна да ми я четеш всяка вечер?"
"Ами всеки път, като видех как ти светват очите, сякаш ми ставаше нова."