Пътят е целта.
Да, днес открих, че пътуването до където-и-да-е ми доставя по-голямо удоволствие от престоя.
Аз съм пътешественик в отношението си към света.
В Самоков беше хубаво.
Васко дойде уморен и мръсен от работа. Кренвиршът не беше сиренясал, но натам вървеше работата. :-)
Болеше го крака.
Моите нови сладки летни гуменки се оказаха големи гадове, защото веднага ми смъкнаха кожата и се наложи да си слагам лепенки (нещо, което, мисля, правя за първи път).
Та така - и двамата не можем да ходим, едва стигнахме до един хотел на около километър от Центъра.
Настаниха ни в стаята за чужденци. Хаха, все така уцелваме! :-)
Но пък веднага си го направихме "наше" - цветни свещи, сок от кокос, Lindor-чета и другите... хм... неща. :-)
Васко заспа много рано, а със Севи останахме до по-късно да си говорим.
Не знам, толкова е хубаво да ходим някъде, да си мием заедно зъбите... :-)
На сутринта се събудихме преди телефоните.
Почистихме (боже, какво бяхме оставили от снощи!), върнехме мебелите на местата им, освободихме стаята.
Звъннах на Юли, той още спеше, но се уговорихме да се видим и да пием кафе някъде.
Не ме позна с вързана коса, но мисля, че много хареса Севи. :-)
Той е готин.
Поразходи ни нагоре-надолу, ходихме в едно нелошо кафе, качихме се в един ресторант над Самоков, откъдето се вижда всичко, ядохме най-гадната овчарска салата напоследък.
Останалото не е важно. Всъщност кое е?
(снимки засега няма, утре Светли се връща от Турция и може би ще си получа кабелчето. :-))
(ей, аман от това кабелче!)
На връщане в рейса слушах някакъв мой си The Best на Texas.
She has a halo
We really do adore her
Аз съм пътешественик в отношението си към света.
В Самоков беше хубаво.
Васко дойде уморен и мръсен от работа. Кренвиршът не беше сиренясал, но натам вървеше работата. :-)
Болеше го крака.
Моите нови сладки летни гуменки се оказаха големи гадове, защото веднага ми смъкнаха кожата и се наложи да си слагам лепенки (нещо, което, мисля, правя за първи път).
Та така - и двамата не можем да ходим, едва стигнахме до един хотел на около километър от Центъра.
Настаниха ни в стаята за чужденци. Хаха, все така уцелваме! :-)
Но пък веднага си го направихме "наше" - цветни свещи, сок от кокос, Lindor-чета и другите... хм... неща. :-)
Васко заспа много рано, а със Севи останахме до по-късно да си говорим.
Не знам, толкова е хубаво да ходим някъде, да си мием заедно зъбите... :-)
На сутринта се събудихме преди телефоните.
Почистихме (боже, какво бяхме оставили от снощи!), върнехме мебелите на местата им, освободихме стаята.
Звъннах на Юли, той още спеше, но се уговорихме да се видим и да пием кафе някъде.
Не ме позна с вързана коса, но мисля, че много хареса Севи. :-)
Той е готин.
Поразходи ни нагоре-надолу, ходихме в едно нелошо кафе, качихме се в един ресторант над Самоков, откъдето се вижда всичко, ядохме най-гадната овчарска салата напоследък.
Останалото не е важно. Всъщност кое е?
(снимки засега няма, утре Светли се връща от Турция и може би ще си получа кабелчето. :-))
(ей, аман от това кабелче!)
На връщане в рейса слушах някакъв мой си The Best на Texas.
She has a halo
We really do adore her
