Писма от Виделина
Мъжът на Боби я кара за работа тази сутрин.
Дават мигач и спират, чакат да завият. Пред тях има един Пасат с теглич. И двамата са без колани.
Бам!
"Няколко тийнчета, които отиваха на първия учебен ден” (цитирам ядосаната Боби) се набиват в тях с около 80 км/ч.
Колата става на сандвич, двамата едва излизат, стоят в шок.
Телефонът на Боби звъни. Скрит номер.
- Ало?
Мълчание, чува се телевизор.
- Ало? Ало, мамче, ти ли си?
- Умри!
Щрак.
-------------------------------------------------------------
Толкова ми беше скучно днес, Юли от няколко дни гледа Lost на работа, непрекъснато влизат хора, звънят телефони, нонстоп има материали за превод – за принтиране, за сканиране, за сглабяне…
Но той гледа Lost.
Само му се карам, днес супер-много спорихме, опитвах се да дефинирам моралната категория “нередно”, но той махна с ръка и си пусна седма серия. (“Седмата за днес ли? Споко бе, шегичка!")
Всичко бързо ми омръзва.
Той вече ми омръзна.
---------------------------------------------------------------
Минах бързо в Нотариата, но чаках 35 минути в ДСК да намерят един оригинал, за да скача превода, пичът ми вика: “Чакай, по следите сме на изгубения документ!”.
А Таня се беше обадила 15 минути преди това да го приготвят, защото идвам.
Там четох Пари, много интересни статии. Хюлет Пакърд съкращава 1/3 от персонала си в Европа заради бързото напредване на тези технологии. Смятат, че това е начинът компанията да оцелее и да продължи да се развива.
Ей, вчера пък в офиса намерих “декларация” от един принтер на Хюлет Пакърд – “Аз, долуподписаният (еди-какъв-си-модел) принтер обещавам да принтирам до 5000 страници месечно, да работя бързо, да не се повреждам, etc”
Страшна реклама, сигурно рекламната агенция на Милин (МАРК) я е правила. :-)
Светли, Милин и още трима човека утре заминават за Турция.
И ми взеха зарядното за фотоапарата и кабелчето за компютъра.
-----------------------------------------------------------------
Снощи разбрах нещо много важно.
Осъзнаването е пътят.
Дават мигач и спират, чакат да завият. Пред тях има един Пасат с теглич. И двамата са без колани.
Бам!
"Няколко тийнчета, които отиваха на първия учебен ден” (цитирам ядосаната Боби) се набиват в тях с около 80 км/ч.
Колата става на сандвич, двамата едва излизат, стоят в шок.
Телефонът на Боби звъни. Скрит номер.
- Ало?
Мълчание, чува се телевизор.
- Ало? Ало, мамче, ти ли си?
- Умри!
Щрак.
-------------------------------------------------------------
Толкова ми беше скучно днес, Юли от няколко дни гледа Lost на работа, непрекъснато влизат хора, звънят телефони, нонстоп има материали за превод – за принтиране, за сканиране, за сглабяне…
Но той гледа Lost.
Само му се карам, днес супер-много спорихме, опитвах се да дефинирам моралната категория “нередно”, но той махна с ръка и си пусна седма серия. (“Седмата за днес ли? Споко бе, шегичка!")
Всичко бързо ми омръзва.
Той вече ми омръзна.
---------------------------------------------------------------
Минах бързо в Нотариата, но чаках 35 минути в ДСК да намерят един оригинал, за да скача превода, пичът ми вика: “Чакай, по следите сме на изгубения документ!”.
А Таня се беше обадила 15 минути преди това да го приготвят, защото идвам.
Там четох Пари, много интересни статии. Хюлет Пакърд съкращава 1/3 от персонала си в Европа заради бързото напредване на тези технологии. Смятат, че това е начинът компанията да оцелее и да продължи да се развива.
Ей, вчера пък в офиса намерих “декларация” от един принтер на Хюлет Пакърд – “Аз, долуподписаният (еди-какъв-си-модел) принтер обещавам да принтирам до 5000 страници месечно, да работя бързо, да не се повреждам, etc”
Страшна реклама, сигурно рекламната агенция на Милин (МАРК) я е правила. :-)
Светли, Милин и още трима човека утре заминават за Турция.
И ми взеха зарядното за фотоапарата и кабелчето за компютъра.
-----------------------------------------------------------------
Снощи разбрах нещо много важно.
Осъзнаването е пътят.
