връщам се
Липсва ми тефтерче, в което да си пиша хубавите идеи, които ми хрумват през деня, затова днес използвах фотоапарата си като диктофон. Когато ми хрумнеше нещо - записвах го.
Когато се върнах вкъщи, преслушах файловете.
Всичко ми беше непознато!
Ибахти, колко лоша памет имам!
Разказвам едни и същи истории по сто пъти, защото не помня на кого съм ги разказвала и на кого - не.
Но това го знаете. :-(
Anyway, срещнах Алберто, вървяхме един срещу друг, той ме видя първи, разбира се.
"Ееей, как си, незалязваща усмивке?"
Отново се връщам към радостта и смеха без причина.
Това ми напомня на Пепси и едно стихотворение на Маулана Джалалуддин Руми (ще цитирам по памет):
Любовта дойде
И куфарите си остави
После замина
След време се върна
И остана завинаги
Когато се върнах вкъщи, преслушах файловете.
Всичко ми беше непознато!
Ибахти, колко лоша памет имам!
Разказвам едни и същи истории по сто пъти, защото не помня на кого съм ги разказвала и на кого - не.
Но това го знаете. :-(
Anyway, срещнах Алберто, вървяхме един срещу друг, той ме видя първи, разбира се.
"Ееей, как си, незалязваща усмивке?"
Отново се връщам към радостта и смеха без причина.
Това ми напомня на Пепси и едно стихотворение на Маулана Джалалуддин Руми (ще цитирам по памет):
Любовта дойде
И куфарите си остави
После замина
След време се върна
И остана завинаги
