ангел
Е, няма да е Балчик, но поне ще идем до Самоков. :-)
Още повече, че Юли е оттам и каза, че дори прояви желание да ни настани у тях... :-)
Диди пишеше нещо, аз се усмихвах. Тя усети. Вдигна поглед. "На какво се смееш?" Усмивка, повдигам рамене. "На всичко." Поглежда ме. "Шматчица. Много си сладка."
След първия self photo за учебната 2005/2006, който за съжаление не мога да кача, защото нямам кабелче, трябва да кажа, че училището е ужасно!
Пълна загуба на време, нови ужасни учители, празна стая без Ераг, зрението ми очевидно доста се е развалило, защото нищичко не виждам надалеч и сякаш съм леко встрани от всичко. Което не е лошо в интерес на истината, защото не искам да имам нищо общо с... онова ужасно място...
Снощи (колко отдавна беше това, по дяволите!) догледах първия сезон на Lost.
Сега тръпна в очакване на втория сезон... Толкова е интересно...
Днес чух едно детенце на 3-4 годинки отчаяно да се обръща към баща си (лъскаво юпи към 25): "Ако днес не говориш по телефона и не пушиш цигари, ще слушам."
Веднага си измислих предисторията. Винаги така правя. Мисля си, че всичко ми е ясно. А когато осъзная, че въобще не е така, ми става още по-забавно.
На връщане в трамвая се качи една баба и аз й отстъпих място, тя толкова се изненада и така се зарадва, че ми даде шепа бонбони... :-)
От онези гадни евтини бонбони, които нормалните баби (имам предвид не моята собствена) винаги имат. :-)
Толкова мило. :-)
Снощи имах видения и Севи беше ангел - толкова хубава, толкова чиста и нежна, бяла и прекрасна. Даже беше с бяла тениска, толкова хубава...
От нея струеше бяла светлина... Усмихната и невинна, с ореолче...
Севи е ангел.
Още повече, че Юли е оттам и каза, че дори прояви желание да ни настани у тях... :-)
Диди пишеше нещо, аз се усмихвах. Тя усети. Вдигна поглед. "На какво се смееш?" Усмивка, повдигам рамене. "На всичко." Поглежда ме. "Шматчица. Много си сладка."
След първия self photo за учебната 2005/2006, който за съжаление не мога да кача, защото нямам кабелче, трябва да кажа, че училището е ужасно!
Пълна загуба на време, нови ужасни учители, празна стая без Ераг, зрението ми очевидно доста се е развалило, защото нищичко не виждам надалеч и сякаш съм леко встрани от всичко. Което не е лошо в интерес на истината, защото не искам да имам нищо общо с... онова ужасно място...
Снощи (колко отдавна беше това, по дяволите!) догледах първия сезон на Lost.
Сега тръпна в очакване на втория сезон... Толкова е интересно...
Днес чух едно детенце на 3-4 годинки отчаяно да се обръща към баща си (лъскаво юпи към 25): "Ако днес не говориш по телефона и не пушиш цигари, ще слушам."
Веднага си измислих предисторията. Винаги така правя. Мисля си, че всичко ми е ясно. А когато осъзная, че въобще не е така, ми става още по-забавно.
На връщане в трамвая се качи една баба и аз й отстъпих място, тя толкова се изненада и така се зарадва, че ми даде шепа бонбони... :-)
От онези гадни евтини бонбони, които нормалните баби (имам предвид не моята собствена) винаги имат. :-)
Толкова мило. :-)
Снощи имах видения и Севи беше ангел - толкова хубава, толкова чиста и нежна, бяла и прекрасна. Даже беше с бяла тениска, толкова хубава...
От нея струеше бяла светлина... Усмихната и невинна, с ореолче...
Севи е ангел.
