неделя
Единственият почивен ден от много време насам, тази седмица ми се видя доста дълга и тежка (особено рано сутрин, когато трябва да ставам :-)).
Васко пък и днес на работа, уговаряме се 2.00pm на стълбите на Университета. Закъснявам само с пет минути.
2.30pm получавам sms, че ще дойде най-рано 3.00pm и да чакам там.
Седя дебилно и чета Гордост и предразсъдъци.
3.10pm още го няма, пиша му, че ми е писнало да го чакам.
“Айде направо в Café del Mar, сега идвам.”
Седнах си, пих фрапе, четох Космополитън.
Тик-так-тик-так-тик-так…
Снощи сънувах, че двамата с Васко сме на морето с ранички на гърба, отново пътешестваме, вървим към Приморско, постоянно звъним на Севи да идва, но тя беше с Киро в Смолян или Самоков и все повтаряше: “Споко, сега тръгвам, тръгвам, бе, хора, тръгвам!”
Стигнахме плажа, беше ужасно стръмен (много повече от малкия плаж в Синеморец!), нямахме бански, само слязохме да топнем краченца.
Както бяхме нагазили до глезените, една вълна ни заля до кръста.
Едва се качихме обратно (наклонът беше към 70-80 градуса), бяха сложили въжета, за които да се хванеш.
Срещнахме Живко, толкова се беше променил, че го познах само по гласа…
Тик-так-тик-так-тик-так…
Васко дойде, уморен от работа.
Настроенито ми веднага се оправи.
Казах му какво ми хрумна вчера – в момента има Студенстки фестивал за филмовото изкуство (само късометражно кино) в Балчик от днес до 25.09, та си помислих, че можем да отидем до Балчик за няколко дни (е, за четрите почивни дни другата седмица всъщност).
Проблемът, разбира се, са парите.
На него нещо не му плащат, а Севи обяви фалит още преди две седмици…
Пътят, окей – на стоп, но там трябва да спим все пак… и да ядем, де. :-)
А така ми се ходи някъде… :-)
Адвокат Бакалов разказваше за Македония, дъщеря му се е записала там да следва медицина и вече няколко пъти ходят до Скопие, за да й търсят квартира…
Ееех… :-)
Васко пък и днес на работа, уговаряме се 2.00pm на стълбите на Университета. Закъснявам само с пет минути.
2.30pm получавам sms, че ще дойде най-рано 3.00pm и да чакам там.
Седя дебилно и чета Гордост и предразсъдъци.
3.10pm още го няма, пиша му, че ми е писнало да го чакам.
“Айде направо в Café del Mar, сега идвам.”
Седнах си, пих фрапе, четох Космополитън.
Тик-так-тик-так-тик-так…
Снощи сънувах, че двамата с Васко сме на морето с ранички на гърба, отново пътешестваме, вървим към Приморско, постоянно звъним на Севи да идва, но тя беше с Киро в Смолян или Самоков и все повтаряше: “Споко, сега тръгвам, тръгвам, бе, хора, тръгвам!”
Стигнахме плажа, беше ужасно стръмен (много повече от малкия плаж в Синеморец!), нямахме бански, само слязохме да топнем краченца.
Както бяхме нагазили до глезените, една вълна ни заля до кръста.
Едва се качихме обратно (наклонът беше към 70-80 градуса), бяха сложили въжета, за които да се хванеш.
Срещнахме Живко, толкова се беше променил, че го познах само по гласа…
Тик-так-тик-так-тик-так…
Васко дойде, уморен от работа.
Настроенито ми веднага се оправи.
Казах му какво ми хрумна вчера – в момента има Студенстки фестивал за филмовото изкуство (само късометражно кино) в Балчик от днес до 25.09, та си помислих, че можем да отидем до Балчик за няколко дни (е, за четрите почивни дни другата седмица всъщност).
Проблемът, разбира се, са парите.
На него нещо не му плащат, а Севи обяви фалит още преди две седмици…
Пътят, окей – на стоп, но там трябва да спим все пак… и да ядем, де. :-)
А така ми се ходи някъде… :-)
Адвокат Бакалов разказваше за Македония, дъщеря му се е записала там да следва медицина и вече няколко пъти ходят до Скопие, за да й търсят квартира…
Ееех… :-)
