"Бе то все едно само двамата сме ходили на море!"
Да, мен ме има на 5 снимки общо, но какво значение има?
Върнахме се преди два дни.
В homily написах кратък текст относно пътешествието, нямам вдъхновение да пиша друг и тук, даже вече почти забравих случките и усещанията, остана другото.
Това е хладилникът ни часове преди да тръгнем на юг. Плодова салата и три Lindt-чета. Нашите специални Lindt-чета (Lindor-чета всъщност).
По мостчето на Индиана Джоунс - раници с няколко тениски, гащи и чифт чорапи, after sun-а, на който толкова ми се подиграваха, кърпи (по съвет на Пътеводителя) и вода. Това е, всичко останало само тежи. Не се знае къде точно отиваме, пък и не е толкова важно.
Това е пътят към Иракли, оставиха ни на шосето и казаха: "Оттук", вървяхме доста, отстрани e Стара планина, страшно красиво, Васко и Севи похапват малини, къпини и джанки... Нямаше как да не се сетя за По пътя на Керуак... :-)
Една безумна вечер на плажа в Приморско (най-голямата селяния, през която минахме), през нощта водата е толкова чеерна и страашна...
Няма да кажа какво точно правихме, но след това се излегнахме на оставените шезлонги и... отидохме другаде... :-)
Една вечер спахме на суупер-гъзарска яхта в Несебър, преди това врътнахме един скрабъл (единственият за цялото море впрочем!) и Петър ни разказа за морските си приключения.
Много весели неща се случиха... Тук крадем царевица. Севи си взе раницата, сложи качулката и се вмъкнахме в тъмното. Докато аз не реших да снимам. :-) Боже, колко много се уплашиха Севи и Васко! :-) Тук мисля, че личи... :-)
Безспорно най-доброто място, на което бяхме, а ние бяхме почти навсякъде от Бургас на юг (само до Резово не стигнахме) и малко на север от Несебър, е Лозенец.
Какъв Лозенец, това си е малка София!
С By The Way, с Billabong и Mara, със сладките къщички, с всички софийски коли... :-)
Барът на южния плаж (Tarfa Beach) определено си заслужава да се посети вечер, за съжаление оттам няма снимки, останаха само хубавите спомени за коктейла с кисело мляко.
Открихме стопаджийството и, ако до сега съм го обичала само заради книгите и филмите и статиите на Богдан Русев, сега се влюбих в него, защото го опознах!
След Иракли пътувахме почти изцяло на стоп - страхотни хора, много интересни неща научих(ме), не знам, толкова е хубаво - вдигаш палец, водорасли в косите, раничката на гърба, джапанките и...
Не знам, това трябва да се преживее...
Далеч съм от мисълта, че е нещо велико или нещо такова, по-скоро трябва да имаш сетивата за да не превърнеш стопа в просто "возене без пари" или "придвижване от точка А до точка Б".
Семейният живот във вилата не беше перфектен, о, далеч не! Но моменти като този, с прането на чаршафите, ме кара да забравя всичко лошо! :-)
"Ее, окей, аз съм мъж, ама... чак такъв мъж не съм!"
И другото нещо, което ме накара да забравя всичко лошо, беше возенето в каросерията на най-мръсния и гаден камион на света! Един селянин ни качи от Ахтопол до Царево, искаше ние със Севи да седнем отпред при него, но му казахме, че няма проблем да се возим отзад тримата.
Мууу-хахахааха!
Най-смешното ми преживяване от много време насам! :-)
В Синеморец пък изненадахме Лилка за рождения й ден, тя нямаше представа, че ще идваме, трябваше да снимам физиономията й, когато ни видя! :-)
Тук седим пред голямото бунгало, минути след като сме похапнали още торта. :-)
И така, нека да е лято! :-)
Върнахме се преди два дни.
В homily написах кратък текст относно пътешествието, нямам вдъхновение да пиша друг и тук, даже вече почти забравих случките и усещанията, остана другото.
Това е хладилникът ни часове преди да тръгнем на юг. Плодова салата и три Lindt-чета. Нашите специални Lindt-чета (Lindor-чета всъщност).
По мостчето на Индиана Джоунс - раници с няколко тениски, гащи и чифт чорапи, after sun-а, на който толкова ми се подиграваха, кърпи (по съвет на Пътеводителя) и вода. Това е, всичко останало само тежи. Не се знае къде точно отиваме, пък и не е толкова важно.
Това е пътят към Иракли, оставиха ни на шосето и казаха: "Оттук", вървяхме доста, отстрани e Стара планина, страшно красиво, Васко и Севи похапват малини, къпини и джанки... Нямаше как да не се сетя за По пътя на Керуак... :-)
Една безумна вечер на плажа в Приморско (най-голямата селяния, през която минахме), през нощта водата е толкова чеерна и страашна...
Няма да кажа какво точно правихме, но след това се излегнахме на оставените шезлонги и... отидохме другаде... :-)
Една вечер спахме на суупер-гъзарска яхта в Несебър, преди това врътнахме един скрабъл (единственият за цялото море впрочем!) и Петър ни разказа за морските си приключения.
Много весели неща се случиха... Тук крадем царевица. Севи си взе раницата, сложи качулката и се вмъкнахме в тъмното. Докато аз не реших да снимам. :-) Боже, колко много се уплашиха Севи и Васко! :-) Тук мисля, че личи... :-)
Безспорно най-доброто място, на което бяхме, а ние бяхме почти навсякъде от Бургас на юг (само до Резово не стигнахме) и малко на север от Несебър, е Лозенец.
Какъв Лозенец, това си е малка София!
С By The Way, с Billabong и Mara, със сладките къщички, с всички софийски коли... :-)
Барът на южния плаж (Tarfa Beach) определено си заслужава да се посети вечер, за съжаление оттам няма снимки, останаха само хубавите спомени за коктейла с кисело мляко.
Открихме стопаджийството и, ако до сега съм го обичала само заради книгите и филмите и статиите на Богдан Русев, сега се влюбих в него, защото го опознах!
След Иракли пътувахме почти изцяло на стоп - страхотни хора, много интересни неща научих(ме), не знам, толкова е хубаво - вдигаш палец, водорасли в косите, раничката на гърба, джапанките и...
Не знам, това трябва да се преживее...
Далеч съм от мисълта, че е нещо велико или нещо такова, по-скоро трябва да имаш сетивата за да не превърнеш стопа в просто "возене без пари" или "придвижване от точка А до точка Б".
Семейният живот във вилата не беше перфектен, о, далеч не! Но моменти като този, с прането на чаршафите, ме кара да забравя всичко лошо! :-)
"Ее, окей, аз съм мъж, ама... чак такъв мъж не съм!"
И другото нещо, което ме накара да забравя всичко лошо, беше возенето в каросерията на най-мръсния и гаден камион на света! Един селянин ни качи от Ахтопол до Царево, искаше ние със Севи да седнем отпред при него, но му казахме, че няма проблем да се возим отзад тримата.
Мууу-хахахааха!
Най-смешното ми преживяване от много време насам! :-)
В Синеморец пък изненадахме Лилка за рождения й ден, тя нямаше представа, че ще идваме, трябваше да снимам физиономията й, когато ни видя! :-)
Тук седим пред голямото бунгало, минути след като сме похапнали още торта. :-)
И така, нека да е лято! :-)
