« Home | чуден летен ден » | знаене vs. знание » | Къщата » | the one for me » | but before you come to any conclusions » | две черти » | ние сме кукли » | god knows how i adore life » | 12 часа » | втора премиера за сезона » 

понеделник, юни 02, 2008 

уикенд на близостта


по-голям размер

Пропуснахме handmade-а в Пловдив, като вместо това избрахме Копривщица. Подходящо място за първи романтичен уикенд с моето мило момче.

Вчера празнувахме първи юни. Седях на слънчева масичка на площада и го чаках да се появи с кафе и торта, когато почувствах блаженството на пътешественика, който живее без да бърза, който превръща всяко малко действие в приключение, който отваря очи и вижда.

Нямах апарат, защото нашите го бяха взели със себе си в Гърция, но така дори беше по-добре. Често се увличам в снимането. Приятно е за мен, но не и за хората, с които съм.
(Може да попитате Васко. :-))

Обаче - честно - искаше ми се да снимам къщата, в която посрещнахме деня (ние винаги си лягаме чак когато съмне), беше прииказна! Дворчето - с малките пътечки от камъчета, цветята, кладенеца, миниатюрните дървени масички и столчета - беше като от приказка.

Сложих снимката горе, която вероятно е правена към 1993, защото в вчера изведнъж се озовахме на това мостче. И - бум! - толкова спомени нахлуха!
Връзваше се с първи юни и с интервюто с Кери Смит, което слушах, докато той се къпеше. Детството е коренът. И изведнъж почувствах такава благодарност за своето.

няма да е много свързано, знам, но все пак по някаква причина е уместно точно оттук да ти го предложа:

погледай малко как дейв горман среща хора по света на най-случаен принцип ;)

дори и близост има за вкусване ;))
поздрави.

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.