избирам
It's the first step in the Buddhist practice of creating peace in the midst of conflict. Stop, take those deep breaths, look at the other with compassion and love and see the hurt and pain that sits behind their hurtfulness, choose not to take it personally yourself and JUST like that you have broken one cycle of violence.
Натъжих се и си отдъхнах.
Тежеше ми вниманието. Много ме потискаше този въпрос, трябваше да го извадя от себе си. Но осъзнах, че това беше погрешен начин. Колко, колко егоистично. Защото със сигурност - съдя по писма и коментари - всеки, който поне веднъж ме е разпознал, се е почувствал зле. Облачно беше думата, която така много ме натъжи.
Не ме е срам да си танцувам сама на улицата, да се плезя на непознати, да се смея много, много силно и се дразня, когато всички се обръщат (какво ме зяпат?!).
Откъде тогава изскача това желание да поддържам някакъв медиен образ?
Това е, което ме тревожи.
Не искам да се забърквам с всичко това. Да срещам някого, който нагло да ме оглежда, и аз какво да си мисля? - "оф, панталоните ми са изцапани с жълти пастели". Да се взимам насериозно. Не искам.
И не знам защо намесих блогосферата, след като тия световни борби така малко ме вълнуват. Ние - истинските vs. те - с рекламите. Всеки е свободен да прави каквото си иска и това не само думи.
Предполагам, че може да се каже, че живея в мой си свят. Където лошото е просто там някъде, понякога ми се случва, но аз не се описвам с него.
Осъзнах, че избирам да живея в едно такова весело безгрижие, което е толкова приятно, обаче не води до никъде. Абсолютен застой е, видях го.
Всъщност вчера имах рожден ден.
Изправих се пред торта (която даже не беше истинска, хихихи) с много свещи. Блокирах, уплаших се и не можах да си намисля желание, за да ги духна.
Нищо не исках, можех само да благодаря.
А денят беше прекрасен. Цялата любов се случи в един ден. Много благодаря на всички, които ми се обадиха, които писаха, които ме срещнаха, изненадаха, които избягаха от работа или обърнаха света, за да бъдат с мен.
Много благодаря. И духнах свещите.
Натъжих се и си отдъхнах.
Тежеше ми вниманието. Много ме потискаше този въпрос, трябваше да го извадя от себе си. Но осъзнах, че това беше погрешен начин. Колко, колко егоистично. Защото със сигурност - съдя по писма и коментари - всеки, който поне веднъж ме е разпознал, се е почувствал зле. Облачно беше думата, която така много ме натъжи.
Не ме е срам да си танцувам сама на улицата, да се плезя на непознати, да се смея много, много силно и се дразня, когато всички се обръщат (какво ме зяпат?!).
Откъде тогава изскача това желание да поддържам някакъв медиен образ?
Това е, което ме тревожи.
Не искам да се забърквам с всичко това. Да срещам някого, който нагло да ме оглежда, и аз какво да си мисля? - "оф, панталоните ми са изцапани с жълти пастели". Да се взимам насериозно. Не искам.
И не знам защо намесих блогосферата, след като тия световни борби така малко ме вълнуват. Ние - истинските vs. те - с рекламите. Всеки е свободен да прави каквото си иска и това не само думи.
Предполагам, че може да се каже, че живея в мой си свят. Където лошото е просто там някъде, понякога ми се случва, но аз не се описвам с него.
Осъзнах, че избирам да живея в едно такова весело безгрижие, което е толкова приятно, обаче не води до никъде. Абсолютен застой е, видях го.
Всъщност вчера имах рожден ден.
Изправих се пред торта (която даже не беше истинска, хихихи) с много свещи. Блокирах, уплаших се и не можах да си намисля желание, за да ги духна.
Нищо не исках, можех само да благодаря.
А денят беше прекрасен. Цялата любов се случи в един ден. Много благодаря на всички, които ми се обадиха, които писаха, които ме срещнаха, изненадаха, които избягаха от работа или обърнаха света, за да бъдат с мен.
Много благодаря. И духнах свещите.
Хе, Честит Рожден Ден! :)
Пожелавам ти всички хубави неща...
:)
//предполагам че те е била налегнала сатурнова дупка ;)
Posted by
Des |
януари 11, 2008 12:34 сл.об.
Ей, не знаех, че си имала рожден ден. Пожелавам ти обратно нещата, които си ми писала в картичката:)
Posted by
Анонимен |
януари 11, 2008 1:21 сл.об.
Mila Bistra,
otdavna se chudia kakvo li shte me nakara da pusna dumite si kum tebe i az.. ot minalia post znaeh, che shte e skoro.. a dnes chetiah tozi ti post i si misleh, che eto na - sega e.. posle nakraia vidiah, che si imala rojden den i..
Chestit Rojden Den! Pojelavam ti da imash oshte poveche za blagodarene na sveta!..
A az samo da ti kaja, che otkakto popadnah "sluchaino" (niama takiva raboti kato "sluchaini") na tvoia blog, imam oshte edin povod da se usmihvam.. i iskah da ti blagodaria, che te ima.
Posted by
Анонимен |
януари 11, 2008 1:35 сл.об.
"Осъзнах, че избирам да живея в едно такова весело безгрижие, което е толкова приятно, обаче не води до никъде. Абсолютен застой е, видях го."
точно това съм си мислила и аз... цялата тая красота и доброта накъде водят... и щом си видяла, че е застой, какво те кара да търсиш всичко това отново?
Posted by
Анонимен |
януари 11, 2008 4:05 сл.об.
Eiii, chestit Rojden den, Bistra ! Pojelavam ti da prodaljavash da uspiavash da vijdash hubavite i istinskite neshta i da ne predavash sebe si.
Kato vidiah zaglavieto se stresnah, zashtoto pomislih, che si reshila da zatvorish bloga.
Ne sam sigurna, che ejednevieto ti e vinagi "veselo bezgrijie", prosto moje bi uspiavash da jiveesh s leka i svobodna dusha, dori i trudnite momenti, koeto vnasia svetlina v inache obiknovenoto ejednevie.
Posted by
Анонимен |
януари 11, 2008 7:01 сл.об.
всъщност давай все така, да го духат анонимните скапаняци...
Posted by
Анонимен |
януари 13, 2008 12:08 пр.об.