Disarm you with a smile.

Miami Metro Zoo, юли 2007

Колко е хубаво, че в София все още има места, където снегът си остава бял. Малки тихи пътечки, по които почти никой не минава. Това си мислех вчера, докато вървях зад Двореца. Слушах Ballad of Broken Seas и тихичко се кисках, защото никой не знаеше какво крия под ръкава си.

Моята масичка (вървях към Toba&Co, нали се сетихте :-)) беше свободна. Съблякох се и останах по тениска. Нямаше много хора, но ми се стори, че всички погледнаха към превръзката ми.

У мен има толкова много любов и ми става вълнуващо, като си помисля, че 450 мл от моята любов, от най-моята същност, ще отидат при някого и ще станат част от него.

Лелките в трансфузията бяха толкова мили. Благодариха ми така, все едно дарявам кръв за техните деца.
Аз също бях мила - разказах история за кръводаряването в Щатите, докато ми мереха кръвното; сипах водичка на една притеснена жена; лежах тихичко и се усмихвах.

Два часа в Toba&Co.
Гледах снега и писах в новото тефтерче. Сякаш подреждах живота си. Толкова много случки, идеи, мисли, прозрения, които не са били извадени. Прекарах чудесно.
(малко като Оскар Уайлд и четенето във влака, хаха :-))