мистър Хайд
Господин Грива е доктор Джекил и мистър Хайд.
Днес беше мистър Хайд.
Събуди ме в 7.30am, за да ходим на ски. Ах, така се зарадвах! Още бях сънена, но се залиивахме от смях, нищо друго нямаше значение - нито това, че нямам грейка ("ще ти донеса"), нито това, че колата му не запали ("ще ходим с такси"), нито дори, че много ми се спи.
Скочих весела от леглото и бързо се облякох.
Денят всъщност беше ужасен. Наистина не ми се говори.
Освен това този човек ме изумява с лошо и чистосърдечно си признавам, че успява да извади най-гаднярското у мен.
(Отново станах истинска Марта).
Седяхме в чайната на Алеко, тялото ми пулсираше отвътре и бавно усещах как у мен се заражда едно ужасно чувство - на отвращение и - хм - чак ненавист едва ли, но нещо много близко. Появи се едно много специфично дишане. Така дишам, когато правя няма да ви кажа какво. И това дишане означава, че нещо не е наред. Много ясно го видях.
Той излезе да пуши (той вече пуши, тц-тц-тц), а аз се обадих на един бял човек. Мисля, че го направих не за да дам, а за да получа.
И то се случи - ах, такава радост и толкова любов! :-)
(благодаря ти! :-))
Когато се върна, ме завари друга.
Уф, на връщане взехме автобус и там вече стана кърваво.
Ядосах се толкова много, че просто слязох.
Беше 5.50pm (от 6pm съм на работа в театъра), а аз се озовах със сто лева на цяло в Горна Баня, където не минава нито едно такси.
Много закъснях за работа, разбира се, но някак влязох в обичайното. Което в случая беше толкова уютно. Това аз, където лошото е просто нещо, което се случва там някъде и аз нямам досег с него.
Възмутена разказах на Емо и Мила и мисля, че реакцията й намести света отново.
"Ама, Бистрее", каза развълнувано, "недей да се виждаш с него!"
Той обаче пак се намеси и в 10pm ми каза, че много спешно му трябвал телефона в кабинета на Страхил. "Добре", казах троснато, "ще ти пратя есемес".
След секунда се обади пак. Не бил същия номер. Нямам друг. А аз къде съм сега.
"Не е твоя работа", казах и затворих.
Днес беше мистър Хайд.
Събуди ме в 7.30am, за да ходим на ски. Ах, така се зарадвах! Още бях сънена, но се залиивахме от смях, нищо друго нямаше значение - нито това, че нямам грейка ("ще ти донеса"), нито това, че колата му не запали ("ще ходим с такси"), нито дори, че много ми се спи.
Скочих весела от леглото и бързо се облякох.
Денят всъщност беше ужасен. Наистина не ми се говори.
Освен това този човек ме изумява с лошо и чистосърдечно си признавам, че успява да извади най-гаднярското у мен.
(Отново станах истинска Марта).
Седяхме в чайната на Алеко, тялото ми пулсираше отвътре и бавно усещах как у мен се заражда едно ужасно чувство - на отвращение и - хм - чак ненавист едва ли, но нещо много близко. Появи се едно много специфично дишане. Така дишам, когато правя няма да ви кажа какво. И това дишане означава, че нещо не е наред. Много ясно го видях.
Той излезе да пуши (той вече пуши, тц-тц-тц), а аз се обадих на един бял човек. Мисля, че го направих не за да дам, а за да получа.
И то се случи - ах, такава радост и толкова любов! :-)
(благодаря ти! :-))
Когато се върна, ме завари друга.
Уф, на връщане взехме автобус и там вече стана кърваво.
Ядосах се толкова много, че просто слязох.
Беше 5.50pm (от 6pm съм на работа в театъра), а аз се озовах със сто лева на цяло в Горна Баня, където не минава нито едно такси.
Много закъснях за работа, разбира се, но някак влязох в обичайното. Което в случая беше толкова уютно. Това аз, където лошото е просто нещо, което се случва там някъде и аз нямам досег с него.
Възмутена разказах на Емо и Мила и мисля, че реакцията й намести света отново.
"Ама, Бистрее", каза развълнувано, "недей да се виждаш с него!"
Той обаче пак се намеси и в 10pm ми каза, че много спешно му трябвал телефона в кабинета на Страхил. "Добре", казах троснато, "ще ти пратя есемес".
След секунда се обади пак. Не бил същия номер. Нямам друг. А аз къде съм сега.
"Не е твоя работа", казах и затворих.
