малка пиеса за детска стая
2007 е годината, в която се влюбих в това да правя нещата сама. Да ходя сама на кино, театър, изложби, да си лежа в парка, да слушам музичка, да пия горещ шоколад, да пътувам, да чета на някоя масичка в ъгъла, да се разхождам, да разглеждам книги в пусти книжарници.
И тая работа все повече ми харесва.
Толкова се радвам, че вчера отидох в 199 сама.
Гледах Малка пиеса за детска стая, много препоръчана ми от Марина. (която също трябваше да дойде, но не знам какво стана)
Седнах най-отзад, въпреки че имаше места и разпоредителката ми предложи да се преместя. Сложих очилата и влязох в пиесата.
Сега даже не знам какво толкова ме впечатли.
Но беше прекрасно - седях си отзад, смеех се по детски, правех физиономии "ааа!", "ооо!", плясках възторжено и ми беше толкова, толкова щастливо. От мен излизаше бяла светлина и не знам как не заслепяваше актьорите.
Героите са четирима приятели, за които би ми се искало да кажа, че станаха почти и мои. Бяха толкова различни от мен, бяха иронични, цинични, забaвни и хапливи, но аз наистина ги обикнах. Защото видях отвъд - хубавите и чаровни деца.
Да, те са пораснали на години, но са останaли деца. И всъщност за това е цялата пиеса.
Няма да разказвам повече, за да не развалям изненадите. :-)
Много хубаво, че успяваш да правиш толкова неща сама и да намираш вътрешно спокойствие и удовлетворение.
Пиеската изглежда в твой стил :-)). Мислех си, че не обичаш театъра, съдейки по предишни твои коментари.
Мерси за музичката...точно за петък вечер :o)
Posted by
Анонимен |
ноември 16, 2007 9:03 сл.об.
аа, що да не обичма театъра? аз даже работя в театър :-)
музичката и картинката бяха намигвания към хората, които са гледали пиесата :-)
(по този наичн пък намигвам и на теб :-))
Posted by
Бистра |
ноември 16, 2007 10:20 сл.об.
Прелестно, божественярско е да си правиш разни работи сам!Така могат да си бъдат само твои - интимно, съкровено твои. И се учиш да се радваш на компанията си и да ти е хубаво със самия теб. Мен много ме кефи да пътувам сама - с автобус предимно.
Бисьок, ходихме с едно другарче във "Вила Росича". Обстановката е много уютничка.:-) Ама сервитьорката беше супер застреляна, нямаха черен чай и кроасаните бяха стари :-( Може би ще опитваме да ги хванем в някой по-подходящ момент :-)
Posted by
Бистра Георгиева |
ноември 18, 2007 9:21 сл.об.
ее, бистре, жалко, че вила росиче не ви е грабнала с вълшебството си още не първо ходене
за следващия път препоръчвам кестенова торта и домашен сок от малини :-)
аз пък от една седмица вече почти всяка вечер ходя с кристин в апартамента да пием чай (от) масала
Posted by
Бистра |
ноември 19, 2007 3:23 сл.об.
Вчера пак ходихме във Вила Росиче. Ама към обяд, слава богу :-) Кроасаните бяха още топли-топли и вкусни-вкусни и по-шоколадови отколкото мога да понеса :-)
И се надявам онзи специален чай в Апартамента да ти харесва :-)Всъщност щом ходите всяка вечер, явно ви харесва :Р
Posted by
Бистра Георгиева |
ноември 21, 2007 8:43 сл.об.