опиянена

Този уикенд беше някаква лудост.
Трябва да минем над езика, написах в тефтерчето си и сложих удивителен.

Знам, че вече го казах на почти всички, обаче не мога да не го направя отново: това време тук ме разтваря широко, широко, широко.
Светът ме опиянява, толкова е голям и прекрасен!
Всъщност може би е смешно да го казвам, защото Щатите всъщност са много малки. Всичко се свежда до пазаруването и това ме влудява.

Обичам да ходя на басейна, плувам и после чета, пиша или слушам музичка. Или вятъра.
Това е мястото на безделниците, толкова много обичам безделнишния живот. И в София това правех последните няколко месеца. :-)
Обичам да си приказвам със съседите по шезлонг. Макар че понякога много ме ядосват, преди няколко дни си говорих с един дядо, бивш музикант, който е обиколил целия свят. Опита се да ме убеди, че България е близо до Куба. Когато видя, че няма да стане, опита да ме убеди поне, че в България има много кубинци.

Всъщност при кубинци бяхме вчера и днес. Сенсей Анди, учителят по каране на Милена, се местеше и имаше нужда от помощ.

Тази Америка много ми хареса. Мирише на коне, има звезди, возиш се отзад в камиона, вятърът духа косата ти, а един кубинец ти масажира стъпалата.

Да се върнем на заглавието на постинга, доста бяхме опиянени снощи. :-)
В ресторанта всички пихме, дори аз и Айлийн, които още нямаме 21. Много текили и през десетина минути идваха по две кани бира, които си ги пиехме само четиримата в моя край на масата. Алкохолът тук е много скъп и накрая направихме сметка към $350.
Пиенето продължи и в къщата, на сутринта сенсей Анди ни показа три празни бутилки от ром и текила.

Такова запиване тук не бях правила, но беше много добре. Излязох тотално от тялото. По едно време обаче ми стана много шумно, седнах на пода в поза лотус и затворих очи.