Disarm you with a smile.

Тръгването ми оттук все по-често ми напомня за себе си.

От понеделник Милена почна училище и вече не сме заедно по цял ден. Вчера направих списък на нещата, които трябва да купя, и се оказа, че няма никакво време. Което доста ме учуди, защото някак не си представям как си тръгвам оттук.

Вчера и днес направихме много хубав пазар, купих си толкова прекрасни цветни неща. :-)
И, хихих, кутийка с 50 молива и комплект много специални блестящи маркери, защото скоро ще ми трябват, намиг. :-)
(Толкова се радвам! :-))

Всъщност най-важното - купихме куфар. Защото този, с който дойдох, е пълен с книги (да, знам!) и няма място за нищо друго. :-)

Утре отиваме в БушГардънс - парк в Тампа само с ролеркостъри, хихи. После събота и неделя май пак няма да сме тук, ще спим при учителя по карате на Милена.
Всъщност искам да видя пуерториканеца, но той е на обучение в друг град.

Освен това чета една прекрасна книга. Не мога да повярвам, че толкова месеци я мотах, защото се притеснявах от обема й - два тома по 800 страници.
Сетихте ли се? - става въпрос за Клетниците. :-)
Въздъх, толкова е хубава! Изумително е колко добре пише той, това ме впечатли и при Човекът, който се смее.
Всъщност сигурно е тъпо да ви препоръчвам такава класика, но ако има хора, които не са я чели по една или друга причина (да, дебела е, но това е най-хубавото!), да не отлагат повече! :-)

Ако все пак ви се струва дебела, ще се опитам да ви зарибя с нещо по-тънко.