Disarm you with a smile.

Тръгнах сама.

Успах се, баща ми ме закара до автогарата 5 минути преди рейса да тръгне, но се оказа, че няма места. Предложиха ми да пътувам права, на което аз почти се изсмях, затова си взех билети за следващия, за който трябваше да почакам към два часа.

На пейката до мен седяха две много хубави мацки и си приказваха.

Почетох книжка, попекох се на слънчице, ядох сладолед и после бавно тръгнах към автобуса. Усмихнах се, когато видях двете хубави мацки да чакат на същата опашка.

Седнах най-отзад на средната седалка и с пичът до мен спахме почти един върху друг, първо заспах аз и се събудих дооста облегната на него, после беше негов ред. :-) Имаше топла нежна кожа, така че всичко беше окей.
Не виждах пътя и съответно табелите, затова след около час започнах да се притеснявам, че съм изпуснала Вършец, където всъщност трябваше да сляза.
Крайната спирка беше Монтана, така че се примирих, че явно там ще спя една вечер, пък утре някак ще стигна до фестивала.
Изведнъж автобусът спря и отвори врати. Бързо изтичах да видя какво става и дали не е време да слизам. До Вършец трябвало да се прехвърлим на друго бусче, да.

Хубавите мацки също се прекачиха.
Седнах зад тях и вече бях убедена, че отиваме на едно и също място.

Когато слязохме, отидох и ги попитах, те се усмихнаха.
Биляна и Паша.
Взехме такси до Бела речка, там се запознахме с Калин, който ни намери в списъка с резервираните стаи и те двете предложиха да спя при тях. :-)

Беше странно. Вече втори ден се опитвам да облека в думи тези няколко дни, но не мога. Просто ги преживях. А тъй като преживяванията нямат нищо общо с думите, ми е трудно.

Даже точно в тази връзка, всяко нещо се появява точно, когато, нали, ще разкажа за пичът, в когото се влюбих.
Казва се Галин.
Не знам как реших, че е на 23 и буквално се изсмях, когато вечерта си говорихме и той вметна как наскоро се е върнал от Лондон, където заедно с брат си празнувал 33-ия си рожден ден. Брат му е вокалът на Джанго Зе впрочем, една година по-голям от него и двамата са родени на една и съща дата. (Ебаси!)
Та Галин, Галин е чудесен. Още един ангел в живота ми.
Умен, забавен и тоолкова хубав! Хиляди истории, не е ходил единствено в Антарктида и Австралия. Много богат човек. Някаква особена мъдрост. Прекрасен, прекрасен. :-)

Та той ми каза нещо, което си мисля от много време. Беше странно, че го каза.
Става въпрос за това, че проблемът на света е, че се опитва да побере всичко в думи. А това е невъзможно и всъщност ненужно. И че губиш много енергия, опитвайки се да кажеш неща.

Затова ми е трудно да пиша за този фестивал. Защото бях там и живях всяка минута.
Бавни разходки сред зеленината, много, много бири, workshop-ът с бижутата беше чудесен, направих си две брошки, които дори нося, незначителни разговори с непознати.

И за момент не се чувствах сама. Запознах се с толкова прекрасни хора. И дори когато бях сама, си бях достатъчна и нямах нужда от никого.
Нещо много пътешественическо имаше. Наистина това е начинът да се пътешества.
Защото когато си с приятели, все пак си оставаш в това балонче на познатото - познати дейности с познати хора, където общо взето се знае какво ще се случи.
А тези дни аз се бях предала, не исках да имам никакъв контрол над нищо, всичко просто се случваше.

Всичко. Нищо.
Много големи думи. Трудно ми е.
Всичко, което преживях, остана не в ума ми, а другаде. И смятам да го оставя там.

Инфо за фестивала + снимки, които се опитват да кажат това, което аз дори няма да се опитвам.