Disarm you with a smile.

Тук можете да слушате онлайн Love is Blindness на U2, изключително подходяща за случая. :-)

Всичко започна с един сън преди почти година.

Наскоро пък много започнах да слушам.
Да чувам.
Звука на клавишите, когато пиша бързо, бълбукането на млякото, когато духам през сламката, звука на падащата вода, докато се къпя, тракането на лъжици в студентския стол, където се оставих да бъда заведена, звука от писането с молив (което ме кара да се чувствам истински творец), килимът от листа под краката ми, пръскалката, с която поливат ботаническата градина...
Даже използвах диктофона на фотоапарата, ама той нещо не чува хубаво, затова ще си купя истински.

Преди няколко вечери стояхме пред входа ми тримата и Васко предложи да си затворим очите.
Васко е чул гласа ми по нов начин.
Севи е усетила ръката ми много малка и мека.
За мен пък светът загуби познатите очертания.

Върнах се вкъщи със затворени очи, съблякох се, оправих си леглото, измих си гуменките, но не и зъбите, защото не можех да позная коя е моята четка.
Погледнах единствено, за да си наглася уредбата, защото не биваше да се успивам за лекции. :-)

Познавам дома си и се оправям перфектно. И ставам много внимателна, знам всичко, запомням кое къде оставям, защото иначе ще има да го търся.
Разбрах защо слепите са известни с това, че не можеш да ги излъжеш лесно. :-)

"Искам да съм сляпа", чух се да казвам на Севи на следващия ден. "Е, не завинаги", сетих се, че слепите са лишени от удоволствията на визуалните изкуства. И на четенето.
Наистина ли искам да съм сляпа? Това спестява голяма част от разсейването, но си има и доста минуси.

Същия ден се прибрах вкъщи през деня и тогава нашите видяха, че си играя на сляпа. Караха се, подиграваха се, обявиха ме за луда, абсолютно същото, както когато спрях да ям месо.
Неразбиране и заклеймяване.

Когато не виждаш, слухът се отваря. Чух движението на ръката на баща ми, с което ми открадна тениската (за да си я търся, опипвайки; много е хитър).
Отварят се и други неща.

Вчера прекарах поне пет часа в пълен мрак. Отидох пред Севи, седнах на стълбите да я чакам и отново станах сляпа. Чух много интересни неща - стъпките на хората, които минаваха покрай мен, листата на дърветата, полюшвани от вятъра, колите наоколо, каналът пред входа на Севи.
После тя слезе и стана моя водач, разходихме Джиджи, отидохме на пазар в денонощния - и двете хванахме количката и така се оправях, щандът с плодовете миришеше отдалеч, сапуните, хлябът, разговорите на хората, всичко много се чува.
После до дюнерите, трамваите отдясно, които всъщност пеят.

С пръчица сигурно е хубаво, защото иначе човек няма представа докъде е бордюра, къде липсват плочки, къде има дървета, наистина може някъде да паднеш. :-)
А с колите не знам как се оправят слепите. Чуват се, ама на голямо кръстовище сигурно е опасно.

Отидохме у Васко, беше много хубава вечер. Разбрах, че отношенията между нас са по каналите на сърцето, образуваме триъгълник.
Иначе е смешно, чувайки дори само как си поемат въздух, ги виждам, знам как точно реагират. Показването на прозореца е подаване на глава в друга реалност, различен е светът навън. Наистина.

Васко ми показа нещо като трансформатор за ток. Взех го с две ръце и започнах да го изследвам. Имаше копче с няколко степени, което започнах да цъкам. То пък започна да пее.
Севи и Васко ме видяха като бебе, което попада на нов предмет и проверява как работи и въобще какъв му е случая.
Така и се чувствах - изучаващо.

А със Севи танцувахме с ръце в абсолютна хармония. И двете бяхме със затворени очи и тресяхме ръце все едно се ръкуваме. Телата ни само леко се поклащаха.
Към 20 минути ние бяхме музиката. Но много странно, ту едната води, ту другата; като когато води тя, аз чувам музиката по нейния начин.
Съвършенство.

*

Извинявайте, че пиша така разбъркано. Още ми е ново и има хиляди неща, толкова е интересно. И голямо.
Може натам да пиша още.
Лошото е, че засега мога да се огранича да бъда сляпа само в познати пространства или навън, ако има кой да ме води. Защото си нямам пръчица или куче-водач и съм съвсем неопитна.
Пък и е смешно как мижа. Ще си направя превръзка за очите. Даже вече измислих каква. :-)

И, последно, ако ме приемете в живота си, искам да ви предложа нещо - защо не пробвате да се изкъпете на тъмно?