« Home | първият учебен ден » | чистене » | звездата :-) » | просто трябваше да го кажа » | късометражни анимации » | inexpensive adventures » | Иха! :-) » | книжка с приказка » | Стив Ъруин (1962 - 2006) » | страховете се уплашиха » 

вторник, октомври 03, 2006 

it's a beautiful day

(тук можете да слушате онлайн саундтрака на деня и на този пост)

It's a beautiful day
I'm happy inside
What more can I say
I've nothing to hide
If you have the time I’ve got so much I wanna say
If nobody will listen well I'll say it anyway
It's a beautiful, oh what a beautiful day


Еха, толкова ми харесва да бъда студентка! :-)

Тоолкова хубав ден е днес! :-)
Тих, бавен, слънчев, красив, отнесен.

Отивайки във факултета за първата лекция, се оказва, че днес такава няма да има. Всички излизат и сядат отвън на пейките.
След петнайсетина минути един колега ми вика: "Не обичам хората, които мълчат."
А всъщност просто ми беше скучно с тях. Всеки се надпреварва да говори нещо, все едно какво, само и само другите да не го вземат за сдухан.

После всички се разотиваха, а аз останах да си седя, беше ми толкова приятно.
Факултетът е страхотен, много хубава сграда, ботаническата зад пейките, закътанко, тихичко.

Идват двама пичове и сядат до мен. Неусетно започвам да се подхилквам на шегите им, неусетно започваме да си говорим тримата.
Единият беше много хубав, малко над 30, завършил журналистика, продължава да си прави срещите през факултета, другият беше много смешен, и той над 30, той пък счетоводител. Ама много весели, толкова им беше забавно, че съм първокурсничка, само ме разпитваха за това-онова и се смееха.
Още първия ден се случи това, което съм си представяла, че се случва в този факултет - хората се запознават и сприятеляват толкова небрежно и спонтанно.
Обещаха ми да сложат стойка за колела, даже смешният пич си направи римайндър. И ми взе телефона, за да ми се обади, когато имат нужда от фотограф. :-)
После дойде приятелят, когото чакаха, чичко накъм 45 със смешна брада, ама и той толкова сладък.

Те отидоха да пият бира, а аз си направих среща с едно момче, което продава Шоколад в оригинал.
И той толкова сладък и весел, но бързаше и веднага изчезна, а аз, все така бавно и спокойно, си потърсих храна.
Понеже срещата ни беше на Galaxy, пресякох и се мушнах в уличките около училище.
Тишина, тишина и само някоя и друга баба си разхожда кучето.

Минах през леля Дора за сандвич.
"Охо, кой е дошъл! Разказвай, студентке!"
Тя си е същата, весела и много добричка, разпитва ме, аз разказвах. Беше много хубаво.
Седнах на стълбите в едно дворче да хапна, любопитна лелка стоя през цялото време на прозореца да ме дебне да не направя нещо нередно. :-)

И после, после се мушнах в Bookies, излегнах се на едно диванче и се зачетох в Шоколад.
Щеше да е хубаво, ако си бях взела апарата, за да ви покажа, градината на Bookies е най-най-доброто място за слънчев летен ден. Хора, които за никъде не бързат, просто седят и се наслаждават. Подслушвах един пич на съседната маса, разказваше как ходил в Париж. :-)

Няколко книжки, които страшно ме зарибиха да поживея там поне месец:
Художникът на Уилям Уортън
Париж, Париж на Ъруин Шоу
Тропик на рака на Хенри Милър

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.