вдигам палци
Севи се опитва да ни изкара от Дупница, май 2006
Еха, толкова е хубаво да си студент! :-)
Днес беше първата лекция, история на българската журналистика. Заедно сме с pr-а и така ставаме към 60 души общо. А домашното ни за другата седмица е да си направим парти и да го опишем с едно изречение. :-)
Което не знам как ще стане, като още не се познаваме, но се надявам да има организатори тип Йошка. :-)
После трябаше всеки да стане и да се представи с няколко думи - как се казва, къде е завършил, колко и кои езици владее и накрая мото или някоя умна мисъл.
За хубава мисъл не можах да се сетя, няколко години по-рано бих цитирала Виан Роше, която казва, че единственото важно нещо на света е да бъдеш щастлив, но после срещнах Пепси и научих, че има много по-големи неща от това.
Както и да е, реших да кажа няколко думи за себе си:
"Обичам визуални изкуства, пътешествия, стопаджийство (луд смях, гледам изумено, това не е шега, защо се смеят?) и ъъъ.. честни хора"
*
Преди няколко месеца Васко се връщаше от някъде и ми се обади:
- Ало, да знаеш на какъв път съм! Точно като в Im Juli, ама лошото е, че не минава нито една кола.
- Еми, Васко, стискам палци!
- Айде, ти стискай, а аз ще вдигам!
