нощ на Витоша
Само преди няколко дни с Васко си говорихме за качване на Витоша през нощта, Теди преди време ми разказваше за една чудна тераска, откъдето се вижда цяла София, и че това било най-красивото нещо на света.
Снощи Васко ми звъни: "Кво правиш? Искаш ли да се качим на Витоша? Ами с един приятел, има кола, да. Айде, чакаме те."
Бръм-бръм през Шел, после още бръм-бръм нагоре и...
Да, наистина е невероятно! :-)
Толкова светлинки отдолу, толкова светулки и тооолкова звезди!
Беше ни страх да си търсим тераска, затова стояхме до колата и слушахме музичка. Там, където отбихме, имаше няколко квадратни метра пясък. Хаха, в тия няколко крачки, които правиш там, се чувстваш като на море! :-)
Случи ми се нещо страхотно, гледах с "магическото око", което си отключих с онази книжка от Севи. Гледам една стръмнина и не мога да преценя какви са "истинските" й измерения, стръмно ли е, има ли храсталаци, не знам, толкова странно. :-)
Още ми е ново и не мога много да говоря за това. :-) Но беше важно, затова го споменавам. :-)
Минава време и вече решаваме да слизаме.
"Сега ще има Изгубената магистрала", казва Петър.
Оставаме още половин час и си говорим за Линч и Кубрик, за лудия професор и пича, който пали колата и се качва на някоя планина, катери се докато преполови храната и после слиза (и двамата са съседи на Петър).
Пътят надолу е тооолкова страшен, нагоре в планината няма лампи и е пълен мрак, много звезди, ама те никак не светят, никога не бих се навила да карам по такъв път, но явно много хора нямат нищо против (видяхме супермного коли).
И така, нощното качване на Витоша се оказа много по-популярно, отколкото си мислех, но ако все пак има новаци като мен, един съвет: вземете си суичър!
Снощи Васко ми звъни: "Кво правиш? Искаш ли да се качим на Витоша? Ами с един приятел, има кола, да. Айде, чакаме те."
Бръм-бръм през Шел, после още бръм-бръм нагоре и...
Да, наистина е невероятно! :-)
Толкова светлинки отдолу, толкова светулки и тооолкова звезди!
Беше ни страх да си търсим тераска, затова стояхме до колата и слушахме музичка. Там, където отбихме, имаше няколко квадратни метра пясък. Хаха, в тия няколко крачки, които правиш там, се чувстваш като на море! :-)
Случи ми се нещо страхотно, гледах с "магическото око", което си отключих с онази книжка от Севи. Гледам една стръмнина и не мога да преценя какви са "истинските" й измерения, стръмно ли е, има ли храсталаци, не знам, толкова странно. :-)
Още ми е ново и не мога много да говоря за това. :-) Но беше важно, затова го споменавам. :-)
Минава време и вече решаваме да слизаме.
"Сега ще има Изгубената магистрала", казва Петър.
Оставаме още половин час и си говорим за Линч и Кубрик, за лудия професор и пича, който пали колата и се качва на някоя планина, катери се докато преполови храната и после слиза (и двамата са съседи на Петър).
Пътят надолу е тооолкова страшен, нагоре в планината няма лампи и е пълен мрак, много звезди, ама те никак не светят, никога не бих се навила да карам по такъв път, но явно много хора нямат нищо против (видяхме супермного коли).
И така, нощното качване на Витоша се оказа много по-популярно, отколкото си мислех, но ако все пак има новаци като мен, един съвет: вземете си суичър!
