сутрини
Аз съм от хората, които си лягат много късно (когато за повечето денят започва) и стават в късния следобед.
Има нещо невероятно в сутрините. Когато още навън няма никакви хора, между 6 и 7 примерно, когато все е още е достатъчно тихо, за да чувам плясъка на крилете на гълъбите. Много гълъби, обичам да ги храня.
Свежо, леко хладно, спокойно.
Снощи започнах (и преполових) "Художникът" на Уилям Уортън, чудесна книга, която препоръчвам на всички.
Та към 6.30am отидох до хладилника да си взема едно кисело мляко за пиене и небрежно погледнах през прозореца.
Небето така хубаво ми се върза с книжката, на художника би му харесало. :-)
Иска ми се да рисувах като него. Или не като него, просто да рисувам нелошо.
Фотографията е малко порърхностна - щрак! и си бегаш, докато рисуването...
Да, книгата е хубава, отведе ме на нови места.
