Disarm you with a smile.

снимката е от телефона на Светли, сори

Поредната сватба, този път братът на предишната булка, пичът, който ни закара на Дъпеш - Марио.

Беше в хотел City (точно срещу Първо на Стара планина), залата - супер, шаренко, широко, климатик. Ние със Светли бяхме на масата на "младите", пък какви млади бяха, всички женени, че и с деца. :-)

Така, сумарно, бих казала, че музиката беше 30% хора, 40% - чалга, 25% - блусове и останалото - хитчета.

Светли не издържа и си тръгна още към 9.00pm, а аз останах сама. От време на време разни хора идваха да си говорим, но в общи линии беше скучничко. :-)

Стана време булката да хвърля букета.
"Никоя неомъжена жена да не се крие", провикна се диджея, който се оказа съученик на Светли от старото училище.
Е, аз се криех, естествено, но Марио ме видя и започна да ме вика. Аз: "Не, не!", обаче Меги (булката) взе микрофона и ме извика официално и вече нямаше как.
Оформя се една колонка от бесни wannabe булки, ние с Калина (братовчедка, която се връща в България за първи път от десетина години) стоим най-отзад и си говорим как са ни накарали насила да ставаме.
"Е, ние сме малки, кво ни закачат."
"Е, 23 не е толкова малко.."
"И 19 не е малко!"

Едно-две-три, не знам как стана, инстинктвно извадих ръце от джобовете си и хванах букета, който просто дойде при мен, пропусна подскачащите мацки отпред и се приземи в ръцете ми.

"Хахаха, видя ли, че не си малка", смее се Калина.

А аз просто стоя, никаква емоция, нищо не мисля, просто стоя. Мацките се обръщат, луд смях, всички пляскат и изведнъж - щрак - щрак - щрак - няколко апарата и няколко камери се насочват към мен и ме изваждат от нищото.

Гледам баща ми от другата страна на залата се залиива от смях, разни баби ме прегръщат, смеят ми се.
Смея се и аз.
Пиша sms на Светли какво е пропуснал, той също се смее. :-)