Светли от покрива отново лети
Снощи Светли ми каза: "Абе утре ще ходя пак да летя, идва ли ти се?" Аз много се зарадвах, но той побърза да уточни, че трябва да сме на Бистрица към 8.15am. (Този разговор се провежда към 3.00am :-))
Уговаряме се да се будим взаимно, аз чувам уредбата си, алармите на телефона, но не мога да стана. Много силно усетих, че аз съм си вътре и не искам да излизам в света навън, точно това, което каза Севи преди един-два дни, ама разбира се, че е така! И винаги е било, но не съм го осъзнавала! Ех, колко се радвам, че се споделят такива неща, много време пестят! :-)
Както и да е, отивам при Светли, стискам палеца на левия му крак.
"Успахме ли се? Бързо, бързо!"
Успяхме да се приготвим в рамките на десетина минути, минахме през OMV и 8.10am бяхме на хълма. :-)
Това е някакво чудесно място, много свежичко (отзад има язовир), зеленко, мирише на билки, подухва ветрец, слънчице, а небето какво беше, ай!
Инструкторът дойде, извадиха парапланерите и Светли започна да оправя въжетата сам. :-)
Стори ми се лесно, малко неща има да се знаят, въпреки че тънкостите вероятно са много. Въженцата са кофти за подреждане, оплитат се в тревички и камъчета, но нищо. :-) За 5 минути работа. :-)
Светли се пусна 5-6 пъти, други хора също летяха, доста полети наблюдавах и... съм очарована! :-) Толкова е красиво, някак естествено, лесно като да се возиш на въртележка. Но и малко страшно (поне в моите очи), да не объркаш нещо, да не паднеш върху някое дърво, ала-бала... :-)
Светли ми предложи да се пробвам, поне малко начално обучение като за първи път, нещо като тренировки на сухо - само вдигане на крилото и затичване, но аз отказах. Беше ми хубаво просто да си седя, да си слушам музичка и да наблюдавам. :-)
Пък и щом ще си взима собствен парапланер, пък и малко да задобрее, ще ме научи. :-) Ще бъде хубаво. :-)
Докато се катереше по склона (което си е сериозна работа), аз се мотаех нагоре-надолу (доста надолу стигнах, ама после качването ми беше мъка) и снимах.
Качих малко фотографии (хаха!) във flickr, ако някой любопитства. :-)
И във връзка с темата, линк към един пич, друг Асен, на когото попаднах през homily. За парапланер - оттук, но силно препоръчвам да разгледате всичко! :-)
*
Извън това - купих си първите слънчеви очила в живота. Жълтеникави (кафеникави?) стъкла, които правят света толкова слънчев и красив! Осъзнах нещо много хубаво благодарение на тези стъкла. :-)
Панаира на книгата - 11 книжки и 1 Мария. (hello! :-))
После майката на Ралица на гости и аз почти заспивам на масата, сега Севи се обади, утре е балът на Васко, не е лошо да се наспя, защото ще има интересни неща и много хубави хора. :-)
Уговаряме се да се будим взаимно, аз чувам уредбата си, алармите на телефона, но не мога да стана. Много силно усетих, че аз съм си вътре и не искам да излизам в света навън, точно това, което каза Севи преди един-два дни, ама разбира се, че е така! И винаги е било, но не съм го осъзнавала! Ех, колко се радвам, че се споделят такива неща, много време пестят! :-)
Както и да е, отивам при Светли, стискам палеца на левия му крак.
"Успахме ли се? Бързо, бързо!"
Успяхме да се приготвим в рамките на десетина минути, минахме през OMV и 8.10am бяхме на хълма. :-)
Това е някакво чудесно място, много свежичко (отзад има язовир), зеленко, мирише на билки, подухва ветрец, слънчице, а небето какво беше, ай!
Инструкторът дойде, извадиха парапланерите и Светли започна да оправя въжетата сам. :-)
Стори ми се лесно, малко неща има да се знаят, въпреки че тънкостите вероятно са много. Въженцата са кофти за подреждане, оплитат се в тревички и камъчета, но нищо. :-) За 5 минути работа. :-)
Светли се пусна 5-6 пъти, други хора също летяха, доста полети наблюдавах и... съм очарована! :-) Толкова е красиво, някак естествено, лесно като да се возиш на въртележка. Но и малко страшно (поне в моите очи), да не объркаш нещо, да не паднеш върху някое дърво, ала-бала... :-)
Светли ми предложи да се пробвам, поне малко начално обучение като за първи път, нещо като тренировки на сухо - само вдигане на крилото и затичване, но аз отказах. Беше ми хубаво просто да си седя, да си слушам музичка и да наблюдавам. :-)
Пък и щом ще си взима собствен парапланер, пък и малко да задобрее, ще ме научи. :-) Ще бъде хубаво. :-)
Докато се катереше по склона (което си е сериозна работа), аз се мотаех нагоре-надолу (доста надолу стигнах, ама после качването ми беше мъка) и снимах.
Качих малко фотографии (хаха!) във flickr, ако някой любопитства. :-)
И във връзка с темата, линк към един пич, друг Асен, на когото попаднах през homily. За парапланер - оттук, но силно препоръчвам да разгледате всичко! :-)
*
Извън това - купих си първите слънчеви очила в живота. Жълтеникави (кафеникави?) стъкла, които правят света толкова слънчев и красив! Осъзнах нещо много хубаво благодарение на тези стъкла. :-)
Панаира на книгата - 11 книжки и 1 Мария. (hello! :-))
После майката на Ралица на гости и аз почти заспивам на масата, сега Севи се обади, утре е балът на Васко, не е лошо да се наспя, защото ще има интересни неща и много хубави хора. :-)
их :)
доза. усмивки. с кафето. сутрин си
Posted by Анонимен | май 28, 2006 9:08 пр.об.