за гумичките и хората
Дон Джелезоне се вдигна от Иван Вазов чак до нас, за да ми даде едни дискове. Малко закъснявам и го гледам отдалеч - стои пред денонощния, анцуг с бели ленти отстрани, кожено яке, небръснат, пристъпя от крак на крак и пие кафе от кафява пластмасова чашка.
Минава един просяк, Джелезоне се лигави: "Какво става, шефе?" "Ами нищо, бате, стотинки имаш ли?"
Поприказвахме си малко, той се качи в една бяла кола, а аз пресякох, за да си купя лепило и гумичка от Office 1.
Чувствах се като първолак, който СПЕШНО се нуждае от въпросните предмети, за да не му се кара учителката по трудово.
Е, Office 1 не работеше, нито книжарницата отсреща. Купих си прясно мляко от денонощния.
Не мога да рисувам без гумичка. Е, вчера се справих, ама беше неприятно.
Макар да вярвам, че нещата се случват просто така, без предварителни планове, и че всъщност така е по-добре, с рисуването е друго. Трябва да имаш невероятен талант, за да ти се получава всеки път.
А аз имам още много да трия...
