избирам все същото
Манхатън, юли 2007
по-голям размер
Скачам с двата крака върху леглото на Светли. Много ми е щастливо.
Вчера получих подарък като от буквар - огромна златна кутия, която трябваше да нося с две ръце. На гърба ми - най-милата и хубава раница с цветенца (подарък от мама), а самата тя е пълна с подаръци, които ме карат хитро да се плезя. :-)
И е толкова чудесно, че работя в театър. Това е най-прекрасната работа, която мога да си представя. Освен че гледам пиеси, освен че имам тоолкова хубави колеги, освен че виждам актьорите и наблюдавам зрителите, имам възможност и да си играя с тях. :-)
(Само че вчера Емо разколеба смелите ми планове и внесе малко здрав разум, въздъх :-))
Малко след 10pm Севдарина обърна света, като ме покани на гости у Васок, където е толкова хубаво и любовно. Севи ни донесе бонбоните на своето детство. Затваряме очи и онемяваме, защото мълчанието има тоолкова хубав вкус. С опаковката си правя мустаци. Васко се включва в играта - прави маска като на лекарите. Правя си обица. Шнолка. Цигара. Лула. Прави топче и го слага в носа си. Избухваме в смях и се предавам. Едва ли мога да измисля нещо по-идиотско (просташко, помислих си тогава :-)).
Гледах ги вчера как мислят думички за скрабъла и видях около нас сърчица като в комикс.
Изяснихме с Васок едно недоразумение около моя подарък. С хубаво се разбрахме, смяхме се и се докосвахме приятелски. Аз всъщност още тогава видях и двете страни. Никой не е виновен. Просто светът прави така, че да те кара да вярваш, че ако имаш неща, ще бъдеш по-щастлив.
Че ако имаш - какъвто е случая - боички, пастели, пластилин, моливи, тънкописи, маркери, четки и лепила, това ще те направи по-добър artist. Нищо подобно. За хубавите идеи, когато дойдат при теб, или ти се настроиш за тях (според Линч), с една дума - когато се случат, нямаш нужда от нищо повече от лист и химикалка за 30 стотинки.
Стана късно и започнахме така много да се прозяваме. "Ех, ако можех просто да се телепортирам от това легнало положение до моето легло", казах. И в този момент видях, че няма какво да го бавя. Набутах всичко в раницата, взех си плейъра, обух си кецовете без да ги завързвам, извадих ключовете, за да не се бавя пред входа и излязох с якето в ръце. От момента, в който го реших, до момента, в който се завих до носа в собственото си легло, минаха не повече от четири минути.
Въздъх, не виждам какво му е лошото на щастливия живот. Не мога да бягам от него, защото е тоолкова приятен. :-) В момента даже ми е много продуктивен, защото правя неща, осъществявам идеите си, а това сякаш отваря пространство за още повече.
гледала ли си това? :Р
Posted by dro | януари 14, 2008 4:03 сл.об.
йее, дрософиила! :-)
хахахаха, така се забавлявах :-)
филмчетo е чудесно, много благодаря! :-)
жалко, че апаратът ми е на ремонт, защото имам какво да покажа - днес давах кръв и вечерта елица ми свали превръзката. тогава се скрих за мъничко и й представих госпожица марличка (господин бинт и госпожа марля я бяха пуснали да излезе)
когато минах покрай масата, където седяха другите колеги, изпаднах във възторг! - бяха направили цяла флота от малките програмки за тазвечершното представление :-)
всичко е толкова хубаво :-)
Posted by Бистра | януари 14, 2008 10:21 сл.об.
снимката е много хубава
Posted by Северина | януари 15, 2008 3:15 сл.об.
:) "Обещанието си е обещание" :)
Posted by Анонимен | януари 17, 2008 10:10 пр.об.