Disarm you with a smile.

Когато успея да стана рано, обикновено ми се случва вълшебен ден. В тази връзка искам да благодаря на всички приятели, майки, учители, асистенти, актьори и работодатели за това, че понякога ме принуждават да го правя. :-)

Вчера се успах само с един час и някак успях да стигна до УАСГ с дузина донъти в ръка съвсем навреме. Посрещна ме един блестяящ човек, хихихи, качи ме в кабинета си горе, където има балкон с умрели прилепи и откъдето се вижда целия Долен Лозенец.
И изведнъж светът става много голям, даже не мога да го видя, въртя се на стола и се смея. И се възхищавам.

В 2pm се оказах на Любен Каравелов с Програма в ръка и четири часа до премиерата на Г.Г. И тогава го видях - моя филм! 2.30pm в ЕБКЦ, La Mala Educación на Алмодовар.
Не знам как, наистина не знам, но успях да стигна пеша за двайсет минути и даже имах време да пишкам. Оказа се нещо като частна прожекция, защото бях съвсем самичка в салона. Всъщност в салона нямаше никого, защото аз бях във филма.
Давам му десетка и отказвам да се чудя как така съм допуснала да се случи да не го гледам досега. Алмодовар в най-добрата си форма - травестити, семейни отношения, насилие, история в историята, призраци от миналото, наркотици - определено най-хубавият му холивудски филм (тия от 80те не ги броя). Силно препоръчвам в случай, че сте пропуснали. :-)

Излизам от киното и преглеждам пропуснатите си обаждания. Оказва се, че Васок и Цецко-Пецко са съвсем наблизо. Вървим едни към други и накрая се крием зад един стълб. Беше лудо, в страхотно балонче влязохме с Васко. Цецко беше само фон и нещо, на което да се смеем. Толкова бяхме някъде, че никой не си спомняше как от Борис сме стигнали Ангел Кънчев.
Заведох ги в старата баничарница, за която писах наскоро, и всички доволно облизахме пръсти.

Обратно на Попа, където вчера беше най-ужасното място, което мога да си представя (не мога да разкажа, ако не сте били там вчера, няма да разберете). Чакам Ирен и слушам Vertigo.

Посетихме с нея премиерата на Коледните истории, Г.Г. ме помнеше и каза здрасти. За съжаление не беше много интересно. Георги Лозанов издаде края на всички истории (две от четирите вече са публикувани, пфу!), започна три абзаца подред с разбира се и общо взето успя да ни отегчи.
Иначе беше мило - имаше меденки и греяно вино с карамфил и канела.
Не останахме за тях обаче.

Случайно се озовахме на една много специална премиера, за която не знаех. Седях на масата и се червях, правех физиономии и общо взето много се притеснявах, докато не хапнах малко рататуй и коледна супа и не разбрах, че всичко просто е. Нещо ме доведе там - вярно, далеч по-прозаичен повод, но все пак.

После у Васок имаше подаръци, деликатни жълти лампички, истории от един ашрам, малки бонбони Линд в метална кутийка, истински компот от череши и един нов прекрасен човек. :-)