трохички

Тия дни имаше домашен компот от малини, караоке и писане и четене на дъълги писма.

Днес не ми се получи киното в НАТФИЗ. Пускаха курсови работи, които не ставаха за гледане, затова бързичко си тръгнах.
Бях гладна и си избрах баничарницата на Ангел Кънчев и Гладстон. Не знам как се сетих за това място.

Стоях права до прозореца, докато ядях най-вкусната софийска баничка на света. Гледах разсеяно кръстовището. Случи ми се някакво връщане във времето. Спомних си една зима - бях трети клас и ходех на курсове в СМГ, когато веднъж Светли ме взе. Вървяхме по Славейков, свихме по Гладстон и влязохме в една топла дървена прекрасно ухаеща баничарница. Стана ми толкова мило - мястото почти не се е променило.

Имах малко пари и реших, че днес е денят да си купя дрешки. (Това е нещо, което отлагам от месеци.) Влязох в моето любимо магазинче и просто се разходих. Там музичката винаги е нежна, мирише на свещи и продавачките говорят тихо.
Имах огромен успех в шопинга, няма как да не споделя. :-) Купих си толкова прекрасни момичешки дрешки. :-) И така ми се докара хубавото ми червено колелце. Прииска ми се да си полежа на слънчице край езерото с лилиите.
Пуснах си Mazzy Star и замечтано се запътих към факултета.

Доста се бях объркала, защото не очаквах да стана свидетел на това, което се случи. Не че беше лошо, даже в една част от времето искрено се забавлявах.
Карбовски, Калин Терзийски, Стефан Иванов и Тома Марков.
Нещо като четене. Претъпкана зала и яко простотии.
Добре, че болните си останаха вкъщи. Нямаше да им хареса.