Disarm you with a smile.

Ах, вчера ми се случи най-прекрасният момичешки ден. :-)

За всичко благодаря на Ел, заради нея станах рано и хванах слънцето. Светли ме закара до прекрасното кварталче в района Мизия - Хан Омуртаг - Иван Асен, където времето е спряло, има павета и няма две еднакви къщи.

Васко се обади, че е някъде наблизо. Направихме си среща и имаше толкова смяях! Приюти ме в джоба си, а аз го изпратих до редакцията, като по пътя свихме в едно дворче. :-)

Озовах се на Попа в най-прекрасното време от деня без никакви планове и отворено сърце.
Въпреки че вече беше почти следобед, реших да закуся. Много ми се дозакусва, самият ритуал ми се стори толкова мил.

Мушнах се в Житената питка. Ах, колко беше хубаво и топличко, как ухаеше на вкусни екзотични хлебчета и десерти... Поръчах си домашен чийзкейк. "За пиене какво имате?", попитах. Посочи ми хладилник с кисели млека. Нее, исках нещо топличкоо. Видях кафемашината и смело си поръчах едно кафе. Вметка - аз никога, ама никога, никога не пия кафе. Вчера обаче ми се строи най-естественото нещо - ами нали щях да закусвам.

Седнах на бар плота до прозореца. Съблякох се и останах по туника с къси ръкави. Просто си седях, гледах хората навън, подпряла брадичка на масата.
Житената питка е приказна. Ако Амели Пулен живееше в София, щеше да закусва там. Има жълти перденца, мили чашки с вятърни мелници и бъркалки с чайничета.

Слънцето беше толкова хубаво, излязох да се разходя.
Не помня каква музичка слушах, но определено не стъпвах по земята. Хубавите хора ми се усмихваха и разбираха само от един поглед.

Отидох на едно много специално местенце между две високи сгради (намиг :-)) и буквално бях зашеметена. Не знам колко време стоях, но много неща ми се случиха, хихихи. :-)

Влязох в Книгомания и се озовах между секцията с изкуства и диванчето. Съчетах нещата, хихих, и след малко излязох с книга за Ван Гог в ръка.
Всъщност вдъхнови ме Деница, при която наскоро прочетох част от писмо от Ван Гог за брат му. (Благодаря. :-))

Мотаех се безцелно и от един антикварен магазин изскочи мъж.
"Яя, какво си си купила? Може ли да разгледам? Аах, прекрасно издание. Ето виж, това е първата му картина. Ти знаеш ли, че той не е продал нито една картина приживе и брат му го е издържал през целия му живот?"
Много беше интересен този човек, толкова много знаеше, разказа ми това-онова, усмихна се и каза, че трябва да бяга.

Хехе, продължих. Вече много ми се четеше, разбира се, затова се запътих към едно прекрасно слънчево място.
Обичам Cafe del Mar заради една конкретна масичка - тази, която гледа към улицата. Това е най-доброто място и лятото, и зимата. :-) И най-хубавото е, че винаги е свободна. :-) Опънах крака и се зачетох.

Първото дете на родителите на Ван Гог се родило мъртво. След точно една година, на същата дата - 30 март - се родило второто дете. Не се знаело дали се оживее, затова решили да го кръстят както първото - Винсънт.

- Какво да бъде? - попита пичът.
- Ами един грог.
- Едно грогче за момичето - извика на другия пич и в този момент ми стана толкова симпатичен.

Толкова много обичам хубавите кафенца в ранния следобед, когато на всички заети маси седи самичък човек, чете или пише, мисли или просто се е облегнал назад.

Имах време преди работа, реших да мина през няколко спортни магазина и да свърша нещо. Светли ме помоли да потърся хубава палатка и гордо мога да заявя, че намерих идеалната! :-)

Вървях много бавно в района на Докторската, после около факултета, слушах Strange Little Girls и толкова много се смеех. :-)
Непознати ми казваха "здрасти, как си?", искаха да станем приятели, хихихи. :-)

На моменти се чувствам като истински дечурляга, който гледа хитро, пляска с ръце и се плези. И му е все тая какво си мислят възрастните, спира се, за да погледа небето, говори си с кучетата и си танцува на хубавите песнички.

Отидох в Пингвините на Веслец, където останах половин час и тихичко се кикотих на черешовия пай на Вирджиния Улф, която ми е много близка напоследък. (щото наскоро прочетох Мисис Далауей и веднага след това - Часовете)

После бях в театъра, където е толкова, толкова весело. :-) Играхме скрабъл и толкова се смяхме, някакъв таен алианс се беше заформил по едно време. Подигравахме се без да имаме лоши чувства.
Което, струва ми се, е най-хубавото, когато се случи.

Денят завърши у Васко и с тази песен.