лабиринт
Disney World, август 2007
Понеже не можем да се видим наяве, снощи си направихме среща в света на сънищата.
Легнах си много късно - чак когато чух, че баща ми става за работа.
Опитах се да се отпусна и да се настроя, защото се бяхме уговорили да се видим на едно конкретно място, където аз не съм била.
Не се получи обаче. В главата ми постоянно изскачаха някакви мисли, някакви планове какво ще правя утре, някой размахваше пръст - "да го свършиш това най-после!".
Исках да ми е бяло и тихо, но не беше.
Над главата си имам един to-do list, който е пълен с неща, които съм записала още докато бях в Щатите. А това беше много отдавна, по дяволите!
А колко много неща има, които дори не съм записала, но ми висят в съзнанието, че трябва, трябва най-после да ги свърша. И някои са толкова приятни, защо се мотая?
Примерно всяка вечер, като си лягам, си казвам, че утре ще стана рано. И всеки ден ставам след 3pm. Трябва да направя едни снимки, но как да хвана светлината, когато аз ставам, когато навън вече е тъмно?
Много ме измъчват тия задачи, които ми поставят или по-лошо - сама си поставям.
Напоследък над мене тегне едно "уф, да, ще го направя"
Ама не го правя.
Вчера прочетох нещо прекрасно при moonmaid.
Знаех за тази история, но мисля, че едва вчера я разбрах напълно. Ами и на мен ми се случи същото преди по-малко от година. Имах някакви проблясъци - все едно четях себе си.
И снощи, когато много се ядосах, че не мога да заспя, си помислих тъжно "къде отиде онази нова аз?"
(Защото аз наистина бях нова и няколко месеца преживявах трансформацията си. И бях много благодарна, много, много. А сега съм забравила, сещам се само за някакви грозни неща и всичко това ми е толкова противно. Знам, че бях благодарна обаче. Малко хора са правили толкова много за мен.)
И така, снощи осъзнах, че вече не съм онази, която прави нещата без да се замисля. Това смело момиче ми липсва.
озадачена съм. и малко разочарована. ти за мен наитина си момичето без планове (учудих се когато преди седмица-две-три, ми спомена, че имаш ту-ду-лист).
е, от друга страна, има падове и после стремително изкачване.
мисля, че важното е, да регистрираш на ум (осъзнаваш, в малко по-напреднал етап) това, което ти се случва. пък било то добро или лошо, скучно или радостно :)
Posted by
Северина |
ноември 08, 2007 7:30 сл.об.
ее, не ме карай да се чувствам като разочароваща и провалила се :-)
всъщност днес, на връщане от театъра, осъзнах, че това е само едната страна
всъщност последният ти абзац е точно това, което исках да кажа :-)
не знам, но някак ми се струва, че всичките ми проблеми, хаха, се коренят в нежеланието да ставам рано :-)
Posted by
Бистра |
ноември 08, 2007 9:39 сл.об.
брей. значи ако преодолееш това, животът ти ще е по мед и масло. дано да е така!!
Posted by
Северина |
ноември 09, 2007 2:06 сл.об.
ами може би защото вчера го изрекох, днес животът ми показа какво ще стане иначе
станах с най-големия ентусиазум на света
наистина отдавна не бях имала толкова хубаво събуждане :-)
Posted by
Бистра |
ноември 09, 2007 9:38 сл.об.