Disarm you with a smile.

Въздъх, утре си тръгвам.
От няколко дни вечер, като си лягам, ме стяга нещо, но вече всичко е окей. В София ме чакат тоолкова прекрасни хора, места и неща, намиг. :-)
Ама чакат ме и дори мисълта за това така ме радва! :-) Хихи, толкова е хубаво да бъдеш чакан. :-)

Тази сутрин станахме рано, за да закараме майката и отидохме да закусваме в Дънкин Донътс до нас. Преди няколко дни видях това прекрасно дървено люлеещо се столче отвън и така ми се приходи. :-)
Ах, беше прекрасно, люлеех се толкова силно и беше толкова хубаво! Толкова весело си приказвахме, хихих, толкова съвършен момент. :-)
Абсолютното безвремие.

После отидохме в една много хубава книжарничка, купих си 6 книги, хихих. Всъщност никак не е смешно, като нищо ще направя свръх багаж и ще трябва да оставя тук част от нещата си.

Но иначе всичко е много хубаво.
След малко ще ходим на прощален семеен обяд в техен любим китайски, а довечера Ръсел ще дойде да прощална вечеря. Утре сигурно ще има прощална закуска.
Aбе въобще - прощаваме се. :-)
Но аз въобще нямам чувството, че ще ходя някъде. :-)

С колелото го открих това усещане - аз винаги стоя, а земята се движи.