първият учебен ден
Не толкова "първи учебен ден", колкото прекрасен слънчев ден с красиви хора.
Дни като тези не могат да бъдат разказани.
Fast forward до 2.00pm, когато се събираше моя факултет, Стела ме запозна с една мацка, с която се оказахме колежки. (Е, друго си е да влезеш с някого :-))
Излиза Гого Лозанов, ръководител на нашата катедра, почва да говори, тихо, но много умно, страхотно чувство за хумор. Говорят и другите учители, които бяха там, на добър час, ала-бала, Гого Лозанов започва да раздава студентските книжки.
Стига до мен, казва ми името и аз ставам.
Поглежда ми снимката. (на която съм се усмихнала широко)
"Яя, каква хубава усмивка! Пожелавам ти все така да се усмихваш!"
На никой друг не каза нищо, само си раздаваше книжки.
Еми така е, като на устния пропусна да види колко съм сладка и как се бях приготвила за него (пропусна, защото беше в друга комисия), сега имаше възможност. :-)
Снимката е изключително папарашка, защото ме беше страх да не ми се скара. Освен това zoom-ът ми не работи. Зле е, виждам. Но все пак, за достоверсност върши работа. :-)
eh, gogo, gogo...
Posted by Анонимен | октомври 03, 2006 11:32 пр.об.
Става ми тъжно от намръщените хора!Само така!
:))))))
Posted by Златина | октомври 04, 2006 10:40 сл.об.