Disarm you with a smile.

Чета си снощи Едно и си харесвам един хостел във Варна, радостна пиша sms на Васко да ходим там извън сезона (защото аз никога не съм ходила във Варна), като се надявам да не го събудя.
Той обаче веднага ми отговаря.
Оказва се, че и той като мен се чуди какво да прави в пет сутринта и аз предлагам да излезем.

С общо двата лева и шейсет и четири стотинки си купуваме топла питка, топено сиренце, майонеза и малко Снежанка.
Като някаква клошари сядаме в градинката и започваме да ядем. Минава партулка и аз почвам да се шашкам: "Е, ебаси, аз нямам лична карта, дори не е в мен бележката, че са ми я откраднали!"
Смеем се колко яко ще е, ако баща ми мине покрай нас на път за работа, за първа смяна излиза много рано.

Хрумва ми хубава идея - да почистим основно градинката и Васко се съгласява. :-)
Сега трябва да си купим голяяма метла (като на чистачките), гребло, лопата, ала-бала, вадя ръкавичките, останали от пролетното чистене, пакет чувалчета за смет и почваме! :-)