« Home | лятно » | вторнишко » | една седмица » | woo hoo » | here's to the crazy ones » | звуци и гледки » | surrender with joy » | Флорида, идвам! » | още магии » | фестивала на спомените » 

неделя, юни 24, 2007 

зелена вълна


Севи е толкова хубава, че не можах да избера само една снимка, затова вижте какво качих тук

Толкова интересно. Всичко е толкова голямо, че аз само мога да се губя в него и да се смея.

Вчера отново прекрасен пълен ден - със Севдарина гледахме Охранители в Малък градски театър, който верно се оказа много малък. По пътя тя ми разказва за двама гърци, италианец и финландка, с които се запознала случайно на една спирка в Дружба, и с които прекарала целия ден. Изведнъж ни осъзнавам и ни виждам като деца със светещи очи. И се смея. И тя се смее.
(Като в Книга за смеха и забравата, препоръчвам, записвайте си! :-))

След пиесата пием Куба либре в Toba&Co и чакаме Васока. Той идва доста закъснял, разхождаме се и аз съм гладна, затова отиваме на индийски, потичат ми сълзи и си духам носа, за да усетя аромата на подправките. Пускаме се после по 11 август и всъщност се прибираме пеша.

Тъй като от известно време усещам много силно енергията у себе си, ми се приходи на йога и със Севи се уговорихме за тази сутрин.
Легнах си много късно, 5.30am, а трябваше да стана в 7.30am.

Наскоро пак ми се случи, имах само няколко часа за спане и не можах да се отпусна. Тялото ми сякаш знаеше, че няма смисъл да се опитва да спи и си остана в някаква дрямка. Което ме учуди. Вместо да се нахвърли на съня (защото много ми се спеше), то предпочете да си почине леко. Явно така преценява, че е по-добре, не знам. Но му се доверявам.

7.30am уредбата ми се включи и Тори ме разбуди. Не станах веднага, мина около половин час преди Васко да ми се обади. В този половин час, сигурна съм, изпитах всичко, което човек може да изпита. Като някаква квинтесенция на живота беше. Адски странно. Между съня и будното състояние, но нещо трето.

После Васко звънна, както стана ясно по-горе. Изхвърчах от леглото, той ме чакаше пред входа, помогна ми да си извадя колелото. И той не беше спал и докато ме изпращаше, се случи някакъв адски забавен разговор, ако смехът като въпрос и отговор и единствено, което се казва, може да се нарече така. Само се смеехме. И щях да се блъсна в едни кофи. Много весело. :-)

Отиването до йогата беше страхотно. Още хладничко, празна София, хвана ме истинска зелена вълна, червено ми светеше може би само на един светофар, даже май наистина само на един светофар.

Севи ме чакаше пред училището, беше толкова хубава - потънала в света на Художника, усмихна се, като ме видя, и излезе от унеса.
Влязохме.

Излязох лека и свежа, и чиста. Спокойна и смела.

От днешните практики мога да си направя извода, че гръбнакът ми има нужда от сериозно внимание от моя страна. А аз уж се старая. Не, не е достатъчно. Трябва още.

Както и да е, отидохме до Лозенец, Севи да си вземе колелото и после да пием бири, вика тя. Сетих се за онова прекрасно местенце, където преди няколко години ме заведе Елка, и оттогава аз си го знам, че е много хубаво, но не бях ходила. Вчера минахме да видим още ли е там и днес решихме това да е мястото.

Ах, колко се разписах. И колко неща станаха междувременно, уговарят се билети, разговори с другия край на света, а аз само стоя и се наслаждавам колко лесно се случва всичко.
Благодаря на всички замесени, намиг! :-)

И какво, пихме бири, мястото се казва Жадната ламя впрочем, адресът е 13 март 2, което се пада на ъгъла на Шести септември и Евлоги Георгиев (записвате ли? :-)). Оттам уж към къщи, ама айде първо през мола да видим Васока и Руми. И там някакво много време стоим и се смеем и всичко е прекрасно. :-)

На връщане пък ни хвана червена вълна. Никога не й се бях радвала, но този път сияех, защото на всеки светофар със Севи можехме да спираме да си приказваме. :-)

"Дали си или не си щастлив, е свързано не толкова с обстоятелствата, колкото с начина, по който ги приемаш"
- Пол Прайд


(прочетено съвсем, ама съвсем случайно в един зъболекарски кабинет онзи ден, колко добре се връзва :-))

Страхотен блог! Внася положително настроение :)

чудесен ден!

абе на тебе жегата не ти ли влияе?:)

а може ли малко информация къде ходите на йога, защото искам да пристъпя и аз към грижа за тялото си, но не знам къде (място, което е хубаво и помага)

жегата влияе само в положителен аспект :-)
повече ми се кара колело и повече ми се излиза, и ми се приказва, и ми се научава, и ми се смее, и ми се чете, и ми се пътува, и ми се пият домашни сокчета от малини
(щото ние, градките деца, адски се впечатляваме, когато пием нещо домашно в някое кафенце, а те - децата от провинцията - от малки пият бабини сокчета и това никак не им е вълнуващо, ирен така разправя, хахаха :-))

а за йогата, анонимен, ще те помоля да ми пуснеш един имейл (bistra1 в gmail.com), за да ти пратя графика с дните и всичко останало
всъщност в събота ани каза, че заниманията ще се прекъснат за месец
ани е една от най-добрите, но наскоро яна ми спомена за някакви други "от най-добрите"
затова, моля те, пусни ми един имейл :-)

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.