Govinda
Цялото пътуване започна със закъснения (цели три :-)) и проблеми с лоша баба във влака (като се наложи първата половина от пътя да стоим прави).
*
Когато най-после седнахме, лелките наоколо се разприказваха, уф, колко беше гадно, от онези досадни празни разговори. Севи се усмихва, защото има две слушалки, а ние с Елка - не, защото и двете слушахме моя mp3 player и с едното ухо чувахме всич-ко. :-(
Когато най-после пристигнахме в Благоевград, първо минахме през университета, за да видим в коя зала ни е изпитът и в колко трябва да сме там.
Не знам ние ли сме толкова глупави, че минахме по най-заобиколния път, но ни отне около час, за да се доберем до центъра. А уж бил малък град...
Размазахме се на стълбите пред Американския университет като уморени пътешественици във филм. Излегнахме се, захвърлихме раниците и се разприказвахме. :-)
Поразгледахме картата, за да се ориентираме накъде е хотелът на Елка (който също търсихме около час). Ръчичката, която показва you are here се беше изтъркала от много сочене, хаха. :-)
Последва доста голямо лутане по стръмни улички, за да намерим тризвездния хотел, където Елка си беше резервирала стая. (Ей, само в тризвездни хотели спахме, ебаси! :-))
Тук ще помоля някого да се включи и да обясни дали и защо не е позволено да се канят гости по хотелите. Защото когато се качихме четиримата в стая за двама, при условеие, че мацката на рецепцията ни пусна само за малко, за да си оставим багажа, и си легнахме на грамадното легло и гледахме най-абсурдния телевизионен канал на света (ОКО, ако не греша), мацката се обади и каза, че не е позволено и да си тръгват хората, които няма да нощуват там.
Както и да е, малко грозна история, но лошото беше, че не си знаехме правата и дали може да спорим с нея, или не (затова не го направихме, а само се срамувахме :-))
Разходихме се до Вароша, малко кварталче(нце) във възрожденски стил. Всяка къща е школа по нещо - математика, рисуване, танци, ала-бала. Много дълго разглеждахме и се забавлявахме страхотно, толкова хубаво. :-)
Заради проблемите в хотела Васко и Севи отидоха да спят другаде, сутринта ние отидохме на изпит и се видяхме след това.
Тогава дойде Папи! :-) (Тогава все още беше Павел.)
Стори ми се толкова сладък, сладък, сладък, всички бяхме в негов плен, успя да ни убеди да не ходим в Сандански/Мелник/Петрич, както беше според плана, а в Дупница, за да може да се видим. :-)
Той остана и за изпита по английски, а понеже до автобуса на Елка имаше още около 2 часа, се разходихме отново и седнахме да пием фрапе.
Оставихме Елка на автогарата, защото заръмя, а ние трябваше да стигнем до Дупница преди да завали. Излязохме от града и след 15 минути един пич ни качи.
Оказа се, че единственият хотел в Дупница е този на площада (тризвезден соц стил на долните етажи и (вероятно) по-нормални стаи нагоре). Качихме се уж да оставим багажа, но си легнахме и изведнъж Папи дойде.
Няма да разказвам следващите десетина часа, е, може да вметна 12-те кроасана, които разсмяха мацките от един от двата денонищни в Дупница, четирите бутилки вода от литър и половина (очаквахме нещо, но не стана, въздъх, нищо, друг път) и, хайде, още нещо - как стопихме една лампа в стаята. :-)
Останалото не може да бъде разказано. Влюбих се в това прекрасно момче. Толкова хубав, беличък и чистичък, толкова смел и добър. С цялата простичка красота, която съдържат тези поизпразнени от съдържание думички.
Най-прекрасният човек в живота ми от Асен насам (като Пепси попада в друга класация :-)).
Разбирахме се само с поглед, онази вечер осъзнах какво има в очите, може би преди просто не съм гледала, или може би не е имало с кого да общувам по този начин.
Перфектно разбирателство, през цялото време виждах себе си, о, колко сме еднакви! Толкова хуубаво!
Страхотен разговор с него, цялата вечер, задушевна атмосфера на свещи, хубава музичка, той ми изясни нещо много хубаво - "аз съм си аз, ти също си аз, ако всеки стане аз, ще сме едно".
И още много, много прекрасни неща, които не мога да разкажа.
Папи е сред хората, които са толкова прекрасни, че не мога да ги снимам. Не мога, сериозно. Не изпитвам желание, защото знам, че една снимка не би уловила красотата, която усещам.
Така че негови снимки няма. :-)
Легнахме си към 4.00am и понеже леглата бяха само три, се наложи аз и Васко да спим заедно. Няма да се впускам в обяснения колко ужасно беше - колко тясно неудобно легло, колко късо одеяло... Почти не можах да спя, а в един момент, вече беше светло, отворих очи и видях, че Папи е буден и ме гледа. :-)
Не знам дали наистина ме събуди с поглед, но все пак станах, за да остана с него. Приказвахме си тихичко, докато другитя спяха, той все уж тръгваше, аз все го молех да остане още, накрая вече наистина тръгна, но аз излязох с него.
О, толкова прекрасен! :-)
Хубаво сбогуване. :-)
Всъщност ето това, което беше останало от снощи.
Като се разделихме сутринта, наред с нещата, които каза с устни и очи, много твърдо ме увери, че "ще се видим".
И така въпреки всичко, което го спираше, той направи невъзможното - намери ни в Сапарева баня (където щяхме да спим, но освен хотел, не можехме да си намерим дори ресторант и се наложи да ядем сандвичи), закара ни обратно в Дупница и ни накара да се върнем в същия хотел, където стопихме лампата и се измъкнахме позорно.
Папи дойде, събуди ни и вля весело настроение.
Отново много хубава вечер, не като предишната, хубава в друг смисъл. Разказва много за себе си, просто съм изумена колко много е преживял.
И всичко останало, той е толкова прекрасен. :-)
Наистина съм запленена от него и ми е трудно да разказвам и дори да мисля за друго (ааааааа! освен за един имейл и една невероятна новина, намиг :-)).
Затова само ще разкажа за веселата случка днес следобед.
Събудихме се тримата, изкъпахме се, събрахме багажа и освободихме стаята.
Не се мотахме, а направо излязохме от града, за да стопираме и да се връщаме в София.
Първо местността никак, ама никак не беше подходяща - куки, тесен път и завои.
Висяхме повече от час (като се има предвид, че хората в местността спират, макар че до Сапарева баня (10 км) стигнахме с три коли и няколко километра ходене. :-))
Докато беше мой ред да стопирам, Васко и Севи се заиграха да рисуват с камъчета.
От отчаяние, хаха, Севи направи стопаджия.
Мина още време, никой не спираше.
"Ее, хора, по логиката на слънцето, което рисуваш на асфалта, когато не искаш да вали, сега трябва да направим кола!" - и аз се включих в играта.
От Севи - стопаджията, от мен - колата, от Васко - слънцето.
Секунди след като го нарисува, слънцето наистина се показа! И минутка по-късно двама много готини дядовци ни качиха и ни закараха до София! :-)
-------------------------------------------------------------
* заглавието на поста - Govinda - официален саундтрак на трипа. :-)
*
Когато най-после седнахме, лелките наоколо се разприказваха, уф, колко беше гадно, от онези досадни празни разговори. Севи се усмихва, защото има две слушалки, а ние с Елка - не, защото и двете слушахме моя mp3 player и с едното ухо чувахме всич-ко. :-(
Когато най-после пристигнахме в Благоевград, първо минахме през университета, за да видим в коя зала ни е изпитът и в колко трябва да сме там.
Не знам ние ли сме толкова глупави, че минахме по най-заобиколния път, но ни отне около час, за да се доберем до центъра. А уж бил малък град...
Размазахме се на стълбите пред Американския университет като уморени пътешественици във филм. Излегнахме се, захвърлихме раниците и се разприказвахме. :-)
Поразгледахме картата, за да се ориентираме накъде е хотелът на Елка (който също търсихме около час). Ръчичката, която показва you are here се беше изтъркала от много сочене, хаха. :-)
Последва доста голямо лутане по стръмни улички, за да намерим тризвездния хотел, където Елка си беше резервирала стая. (Ей, само в тризвездни хотели спахме, ебаси! :-))
Тук ще помоля някого да се включи и да обясни дали и защо не е позволено да се канят гости по хотелите. Защото когато се качихме четиримата в стая за двама, при условеие, че мацката на рецепцията ни пусна само за малко, за да си оставим багажа, и си легнахме на грамадното легло и гледахме най-абсурдния телевизионен канал на света (ОКО, ако не греша), мацката се обади и каза, че не е позволено и да си тръгват хората, които няма да нощуват там.
Както и да е, малко грозна история, но лошото беше, че не си знаехме правата и дали може да спорим с нея, или не (затова не го направихме, а само се срамувахме :-))
Разходихме се до Вароша, малко кварталче(нце) във възрожденски стил. Всяка къща е школа по нещо - математика, рисуване, танци, ала-бала. Много дълго разглеждахме и се забавлявахме страхотно, толкова хубаво. :-)
Заради проблемите в хотела Васко и Севи отидоха да спят другаде, сутринта ние отидохме на изпит и се видяхме след това.
Тогава дойде Папи! :-) (Тогава все още беше Павел.)
Стори ми се толкова сладък, сладък, сладък, всички бяхме в негов плен, успя да ни убеди да не ходим в Сандански/Мелник/Петрич, както беше според плана, а в Дупница, за да може да се видим. :-)
Той остана и за изпита по английски, а понеже до автобуса на Елка имаше още около 2 часа, се разходихме отново и седнахме да пием фрапе.
Оставихме Елка на автогарата, защото заръмя, а ние трябваше да стигнем до Дупница преди да завали. Излязохме от града и след 15 минути един пич ни качи.
Оказа се, че единственият хотел в Дупница е този на площада (тризвезден соц стил на долните етажи и (вероятно) по-нормални стаи нагоре). Качихме се уж да оставим багажа, но си легнахме и изведнъж Папи дойде.
Няма да разказвам следващите десетина часа, е, може да вметна 12-те кроасана, които разсмяха мацките от един от двата денонищни в Дупница, четирите бутилки вода от литър и половина (очаквахме нещо, но не стана, въздъх, нищо, друг път) и, хайде, още нещо - как стопихме една лампа в стаята. :-)
Останалото не може да бъде разказано. Влюбих се в това прекрасно момче. Толкова хубав, беличък и чистичък, толкова смел и добър. С цялата простичка красота, която съдържат тези поизпразнени от съдържание думички.
Най-прекрасният човек в живота ми от Асен насам (като Пепси попада в друга класация :-)).
Разбирахме се само с поглед, онази вечер осъзнах какво има в очите, може би преди просто не съм гледала, или може би не е имало с кого да общувам по този начин.
Перфектно разбирателство, през цялото време виждах себе си, о, колко сме еднакви! Толкова хуубаво!
Страхотен разговор с него, цялата вечер, задушевна атмосфера на свещи, хубава музичка, той ми изясни нещо много хубаво - "аз съм си аз, ти също си аз, ако всеки стане аз, ще сме едно".
И още много, много прекрасни неща, които не мога да разкажа.
Папи е сред хората, които са толкова прекрасни, че не мога да ги снимам. Не мога, сериозно. Не изпитвам желание, защото знам, че една снимка не би уловила красотата, която усещам.
Така че негови снимки няма. :-)
Легнахме си към 4.00am и понеже леглата бяха само три, се наложи аз и Васко да спим заедно. Няма да се впускам в обяснения колко ужасно беше - колко тясно неудобно легло, колко късо одеяло... Почти не можах да спя, а в един момент, вече беше светло, отворих очи и видях, че Папи е буден и ме гледа. :-)
Не знам дали наистина ме събуди с поглед, но все пак станах, за да остана с него. Приказвахме си тихичко, докато другитя спяха, той все уж тръгваше, аз все го молех да остане още, накрая вече наистина тръгна, но аз излязох с него.
О, толкова прекрасен! :-)
Хубаво сбогуване. :-)
Всъщност ето това, което беше останало от снощи.
Като се разделихме сутринта, наред с нещата, които каза с устни и очи, много твърдо ме увери, че "ще се видим".
И така въпреки всичко, което го спираше, той направи невъзможното - намери ни в Сапарева баня (където щяхме да спим, но освен хотел, не можехме да си намерим дори ресторант и се наложи да ядем сандвичи), закара ни обратно в Дупница и ни накара да се върнем в същия хотел, където стопихме лампата и се измъкнахме позорно.
Папи дойде, събуди ни и вля весело настроение.
Отново много хубава вечер, не като предишната, хубава в друг смисъл. Разказва много за себе си, просто съм изумена колко много е преживял.
И всичко останало, той е толкова прекрасен. :-)
Наистина съм запленена от него и ми е трудно да разказвам и дори да мисля за друго (ааааааа! освен за един имейл и една невероятна новина, намиг :-)).
Затова само ще разкажа за веселата случка днес следобед.
Събудихме се тримата, изкъпахме се, събрахме багажа и освободихме стаята.
Не се мотахме, а направо излязохме от града, за да стопираме и да се връщаме в София.
Първо местността никак, ама никак не беше подходяща - куки, тесен път и завои.
Висяхме повече от час (като се има предвид, че хората в местността спират, макар че до Сапарева баня (10 км) стигнахме с три коли и няколко километра ходене. :-))
Докато беше мой ред да стопирам, Васко и Севи се заиграха да рисуват с камъчета.
От отчаяние, хаха, Севи направи стопаджия.
Мина още време, никой не спираше.
"Ее, хора, по логиката на слънцето, което рисуваш на асфалта, когато не искаш да вали, сега трябва да направим кола!" - и аз се включих в играта.
От Севи - стопаджията, от мен - колата, от Васко - слънцето.
Секунди след като го нарисува, слънцето наистина се показа! И минутка по-късно двама много готини дядовци ни качиха и ни закараха до София! :-)
-------------------------------------------------------------
* заглавието на поста - Govinda - официален саундтрак на трипа. :-)
ех, че хубави моменти си хванала:)
а това с хотела ми се е случвало и май трябва да намеря начин да проверя доколко е правомерно, за да не се срамувам, а да споря следващите пъти.
Posted by
Анонимен |
май 03, 2006 11:57 пр.об.
Да, много неудобна ситуация, не знаеш дали си прав, или не.
От една страна те явно искат всеки, който спи, да си плати за легло, за да печелят повече, това е окей, ама от друга - ти си наемаш стаята и можеш да си каниш когото поискаш. Тя става нещо като твой дом.
Даже си говорихме, че в по-добрите хотели (конкретни примери с Кемпински и Шератон) не правят проблем за такива неща.
Не знам дали зависи от самия хотел, или си има международен етикет. :-)
Posted by
Бистра |
май 03, 2006 8:35 сл.об.