Disarm you with a smile.

Да, да, ние сме второкласници и си играем на "Ало, ало" с играчки от шоколадови яйца.
Но, по дяволите, толкова е забавно! :-)

На снимката по-горе: Рене се снима с Ивет и Мими ревнува. :-)
За още - оттук

Традиционно се празнува на 17 март, но тържествата в Дъблин започват седмица по-рано.

Патронът на Ирландия, Свети Патрик, е роден в Уелс през 385 година. На 16 е продаден в робство от група разбойници, нападнали селото му. След 6 години успява да избяга и отива в манастир, където се посвещава в християнството цели 12 години. Там получава прозрение, че мисията му е да посвети в религията и сънародниците си. Пътува 30 години през Ирландия и основава много манастири.
Умира на 17 март 416 година.

За Свети Партик има много поверия, като най-разпространеното е, че може да възкресява мъртвите. Един от символите на празника е националният символ на Ирландия - детелината, която въплъщава триединството.

В Ирландия датата се отбелязва масово с паради, благотворителни акции и с много бира, оцветена в зелено.
Празникът се пренася в Щатите през 1737 година.

Откакто преди време доста дни слушах Where You End на Моби, се чудя какво има предвид с:

What if the right part of leaving
Turned out to be wrong

Не знам за какво се отнася, би могло да бъде за много неща.
А днес изскочи докато си говорехме с майката на Теди.

Наред с интересните неща (като например, че "виждам" етимологично идва от "преживявам"), стигнах(ме) до поредния абсурд - че ако всичко трябва да бъде преживяно директно, а егото да бъде премахнато ("самоубийство в засада"), значи умът наистина само пречи. Имам предвид, че наистина само пречи.
Тоест обезсмисля се мисленето, разговорите, четенето на книги (за тези, които четат езотерика).

И нещо, което не разбрах: как така няма да забележиш "финото" си его? Ти да не си сляп?
И все пак саркастичният смях, с който ми отвърна, ми припомни, че действитено има неща, които не забелязвам.

Но "финото" его да е фино, защото е напълно незабележимо и човек дори да не подозира за съществуването му, това е съвсем друга история.
На която не вярвам.

Светли отново откри пред мен нови хоризонти.

Разказа ми как преди Индия е била част от Африка и в продължение на милиони години е "пътувала" към Азия. И в резултат на присъединяването й, са се образували Хималаите, които всъщност са морското дъно. И че сега, на хиляди метри надморска височина, има пясък, рапани, мидички и други такива.

После ми разказа защо в Австралия и Мадагаскар има толкова странни животни.
Пътят на еволюцията е един, обясни ми той, животните от някои територии са се забавили, защото са нямали такова богатство на природни ресурси, голяма територия и връзки с други видове. Затова птицечовката е толкова изостанала - тя е земноводно и бозайник едновременно, затова има странни животни като кивито, защото са изостанали с еволюцията.

Стана ми толкова хубаво, щом има само един път на еволюцията, както и един път на истината, значи наистина всички все някога ще го извървят. :-)
В думите му открих нещо, което той далеч нямаше предвид, но също е абсолютно вярно.

Разказа ми и още неща, как преди около два месеца американски учени направили експедиция из джунглите на Индонезия и са открили какви ли не нови видове птици, жаби, пеперуди, палми...
"Райската градина", "изгубеният свят" - все гръмки фрази, но как ли иначе би могло да се опише това, което са намерили. "По тези места няма нито едно шосе, никакви признаци на цивилизация. Дори местните никога не са били тук", обясняват учните.

За още информация и снимки на новите видове - National Geographic, разбира се.

Е, да покажа и аз нещо - дървесното кенгуру, на което със Светли се смяхме цяла вечер. Толкова е нелепо! :-)

Muscle Man, който ме разбива от смях всеки път.

+

Руското Ямакаши, което искрено ме удивлява. Мислех, че тия неща стават само по филмите, а то... :-)

(второто via h. golightly)