Disarm you with a smile.

Лепя ги насам-натам вече цял месец, за да се подсещам. Наистина - трудно е да се държиш буден, когато си свикнал да си такъв поспаланко.

Но събудиш ли се веднъж, ехаа! Няма го това у тебе, което обикновено ти пречи, отстъпва във възхита крачка назад, наблюдава - ти ли си този, на когото главата ще се пръсне от идеи; този, който чете, пише, мисли, рисува, реже, лепи, готви, върви, слуша, наблюдава, работи; който в един момент внезапно разбира, че е на пътя и че за да го върви, трябва да бъде буден.

Абе не ми е ново това, но защо скоро след това всеки път пак заспивам?

От скоро нашата спалня/ студио стана и галерия. Заради акустихата закачихме специални пана. Криско поканихме на вечеря, измислих меню. Помагах и аз за лепенето. Както дълго не исках да ги поръчваме, изведнъж ми стана забавно.



Собствена галерия да имам. Да правя неща по-често. Правенето ми липсва във всички аспекти. Може да каня приятели на изложби, хаха.



Друга ще бъде официалната първа изложба. Няколко снимки избрах и направих. Това горе е неофициалната първа творба. Някой счупи 3 чаши за по-малко от седмица. Закачам се.

Боичките ми ги купи Боби от едно любимо ъглово магазинче в Пловдив в началото на стария град. Разглеждала бях работи на Майра Калман няколко дни по-рано и се вдъхнових. Едно лъвче нарисувах с акварелни моливи. После поисках и боички. Всичко ми купи. И книжка даже. Много е красива, не съм я започнала още, а си поръчах още една. Лакомия.