Направих аборт.
Знам, че това е нещо, за което не се говори и точно затова
избирам да говоря - защото не искам да се преструвам, че това не се е случило.
Случи се.
След седмица кошмари с гинеколози избрах ден - Великден, в който да си купя два теста.
Беше страшно, когато излязоха
двете черти, а над главата ми светна неоновият надпис от упътването - вие сте бременна.
Първата вечер беше много страшна. Животът ми се обърна наопаки.
В мен се случи катастрофа.
Всъщност отново се случи нещо, до което бях стигала и преди - възможността
да изляза. Да се изсмея на всички предписания и представи как ще живея в следващите пет години и изобщо. Не че нямах смелост, този път просто избрах да не бъда смела.
Имах сухото знаене, че
аз никога няма да направя аборт. Аз не убивам, нали така? Не убивам телета, миди и комари.
По принцип е така, да. Нещата обаче се променят, когато се случат не
по принцип, а наистина.
Как мога да имам дете, когато самата аз съм още дете? И не че е невъзможно, обаче не е добре за никого.
Имаше и друг тънък момент - бащата не беше моето приказно момче, а един друг много специален мъж. Впрочем мисля, че с него стигнахме края. Просто не виждам какво друго може да се случи между нас - той е един от двамата ми Учители (заедно с Пепси), човекът, който в голяма степен е причина за това, което съм съм сега. И в чисто реален план детето е най-голямото физическо нещо, до което могат да достигнат двама.
Срещата ни беше хубава, но доста тъжна. Когато седнахме и се отпуснахме, когато усетих дишането му, разбрах, че го обичам. Някаква куха тъга имаше между нас. Защо не се получи? Ние наистина сме много близки, тъгувах неговата тъга.
Разсмя ме, когато научи новината и каза "ама как ще имаш дете, като самата ти си още детенце?"
Толкова за моята малка драма, която даже не успя да се превърне в истинска драма. Учудвах се на себе си колко сърдечно се шегувам с всичко това.
Взех решението съзнателно. И това прави нещата окей.
Цветята на снимката горе са тези, които мама ми подари, когато излязохме от клиниката. Беше хубаво, че тя ме придружи. "Мама е по-добър приятел от най-добрия приятел", каза. После ме заведе в парка Заимов и ми купи сладолед.