Disarm you with a smile.

непознати, но много симпатични близнаци на НДК, всички сме еднакви, хубаво е :-)

Минах през Булбанк преди обяд и реших да се обадя на Еми. Две дълги иззвънявания по-късно реших, че си има работа или нещо подобно и се отправих към спирката за към къщи. "Е, айде да звънна още веднъж, за всеки случай."

- О, Бистре, извинявай, че не вдигнах, говорех по другия телефон.
- Нищо, нищо, на работа ли си?
- Да?
- А искаш ли да мина да те видя?
- О, ама разбира се, мини, мини. :-)

И Еми, и Юли (който още е там (?!)) много ми се зарадваха, почнаха да ме разпитват какво става, завършвам ли, уча ли за изпити, дрън-дрън.

И изведнъж...

Аз изпадам в присъп на щастие, бялата светлина ме завърта, защото Асен влиза! :-)

Не знам какъв е шансът аз, която не съм ходила до офиса от есента, тоест когато напуснах, и той, който пък сигурно от по-отдавна, да се срещнем. Но, по дяволите, беше толкова хубаво! :-)

Той беше със сива блуза и дънки сивкав деним, тъмни дрехи общо взето и отвътре се подава най-красивият бял човек на света! :-) Толкова хубав, толкова миличък и сладичък! :-) Въплъщение на доброто, най-хубавите невинни добронамерени шеги с други хора и най-прекрасната новина! :-)
Жена му е бременна! :-) Лелеее... :-)

Обичам това бебе още от момента, когато той ми каза, че въобще мислят за такова. Тоест доста преди дори да е заченато.
А аз толкова често мисля за него и го обичам толкова силно, пълни ми се всичко само при мисълта колко прекрасно ще е детенцето на Асен. Какво ще има като начало, на какво ще бъде научено... и всичко останало. :-)

И не знам, не ми се разказва, прекалено хубаво е. :-)

После ме закара с новата кола (най-широката и странна кола на света!) до Теди, с която играхме скрабъл в Bookie's, говорихме за прекрасни неща, слушахме Morcheeba и имаше много бяла светлина. :-)